За пръв път Грегор забеляза гигантската хлебарка. Група дечица го издокарваха в маскарадни дрехи. Всеки крак на насекомото беше с различна обувка. Главата му се подаваше от дълга пурпурна рокля, която се беше набрала около врата му. Розови панделки кичеха клюмналите му антенки. Бутс нахлупи на главата му една мъхеста шапка и всички деца за подскачаха нагоре-надолу, пискайки от възторг.
— Темп има шапка! Темп има шапка! — грейна Бутс в усмивка към Грегор, когато той дойде да я йземе.
— Оооох — изохка печално Темп. — Оооох.
— Има и още как — каза Грегор. — И изглежда много хубаво. Но сега е време за вечеря, Бутс. — Коленичи и прошепна на Темп: — Не бери грижа, приятелче. Ще те измъкна оттук. — Като се мъчеше да не се засмее, той започна да освобождава нещастното насекомо от дрехите. Често беше ставал обект на Карнавалните игри на Бутс и му съчувстваше. Това вероятно продължаваше от часове.
За нещастие вечерята се оказа нещо като "среща на ветераните" за участниците в мисията, предречена от Сивото пророчество — онези, оцелели след нея, във всеки случай. От осмината, които бяха доживели да разказват историята, отсъстваше само бащата на Грегор. Грегор, Бутс, Лукса, Аврора, Арес, Темп и Рипред до един бяха там, със Соловет и Викус начело на масата. Може би Викус си беше мислил, че това ще им даде известна утеха, но ако спомените, които то пробуди за мъртвите — двата паяка Гокс и Трефлекс, хлебарката Тик и братовчеда на Лукса Хенри — бяха болезнени за Грегор, те сигурно бяха безкрайно мъчителни за някои от другите оцелели.
Не помогна и фактът, че Бутс едва сега забеляза отсъствието на Тик. Бутс спеше, с висока температура, когато Тик беше дала живота си, за да я спаси. Когато се прибраха вкъщи, Бутс разказваше за Тик, сякаш тя беше жива и здрава. Грегор не я разубеди, защото не знаеше как да обясни на едно двегодишно дете, че приятелката му е мъртва, а и тогава нямаше никакво намерение да се връща тук. Сега гласчето ѝ, което не спираше да повтаря: „Къде Тик? Къде Тик?” му причиняваше дълбока болка.
След няколко минути повтаряне: „Къде Тик?" почти всички спряха да ядат. Без дори да се извини, Арес просто стана и излетя от стаята, а Темп се скри под масата и оттам се разнасяше странно щракане, за което Грегор предположи, че може би е нещо като плач при хлебарките.
Дори Рипред изглеждаше учуден, когато видя присъстващите.
— Ах, Викус, ти наистина ли си помисли, че ще си разправяме истории за войната?
