Рипред се беше облегнал на стената. Имаше ужасна стойка, дори за плъх. Когато се биеше, всичко в тялото му сякаш се подреждаше и пращеше от енергия и мощ. През останалото време не беше приятна гледка. Напомняше на Грегор за някой от онези едри бейзболни питчъри, които се тътреха тежко, с кореми, почти готови да пръснат копчетата на екипите им. Човек не би си помислил, че могат да се затичат, без да им се наложи да спрат и да си поемат дъх. Но стигнат ли до мястото на питчъра, изстрелваха бърза топка със скорост сто и петдесет километра в час, от която батерът направо ставаше разноглед.
Сякаш дори да седне беше твърде голямо усилие за него, Рипред приклекна и се подпря на стената на пещерата.
— Да, ехолокация. Кажи ми какво знаеш за нея.
— Знам, че прилепите я използват. Може би и делфините. Тя е като радар. Издават звук, той се отразява от предмета и те разбират къде се намира, без да го виждат — каза Грегор. — Но хората не могат да правят това. Аз не мога да го правя.
— Всеки може в някаква степен. В Горната земя някои слепи хора го използват с отлични резулта ти — каза Рипред. — Хората в Подземната страна нему отдават особено значение, но в това отношение са глупаци. Всички ние, останалите, тук долу го из ползваме в някаква степен.
— Искаш да кажеш, хлебарките, паяците и…? поде Грегор.
— Всички. Това, че цели поколения са живели в тъмното, е помогнало на умението да се развие. Но ако можеш да овладееш дори най-основните ѝ елементи, ехолокацията ще бъде безценна за теб — обясни Рипред. — Например ако останеш без осветление в пещера с плъх.
Грегор видя как Рипред замахва с опашка и вдигна ръка да я посрещне, но този път плъхът го изпревари. Всъщност той изби фенерчето от ръката на Грегор със задния си крак и то се завъртя и полетя към стената на пещерата на пет-шест метра от тях. Лъчът сочеше към камъка и двамата останаха в пълен мрак.
Гласът на Рипред го сепна:
— Сега съм ето тук — обади се плъхът зад гърба му. Грегор рязко се обърна, но някъде вляво от него Рипред прошепна: — А сега — тук.
Фенерчето отново прелетя с въртене по пода и се блъсна в краката на Грегор. Той го вдигна и видя, че плъхът отново се беше излегнал до стената, в далечния край на пещерата, не там, където беше паднало фенерчето.
— Е, хайде научи ме — каза Грегор, обезкуражен.
Като начало Рипред го накара да затвори очи и зацъка с език. После трябваше да се вслушва много внимателно в начина, по който звучи. Предполагаше се, че звукът ще е по-различен, когато го насочваше към стената на пещера, отколкото когато го насочваше към Рипред. После Рипред го накара да изключи фенерчето, да цъкне с език, да се заслуша и да насочи фенерчето натам, където според звука! Можеше да е плъхът.
