— Постижението на Грегор ще бъде от полза за теб, Арес.
— Ще видим — каза Арес.
— Ще бъде. Няма да ти навреди да имаш клетвен съюзник, който може да уцели всички топки — каза Лукса. — Сега никой няма да посмее да се прави, че не те вижда.
Грегор се надяваше, че това е вярно. Арес изглежда не водеше особено весел живот.
Арес и Аврора изведнъж вдигнаха глави. Лукса се заслуша за секунда, а после скочи върху гърба на Аврора. Изчезнаха в миг.
Грегор дочу в далечината свирене като от рог. Имаше висок, протяжен и пронизителен звук.
— Какво има?
— Това е предупреждение, Горноземецо. По-добре се качвай на гърба ми — каза Арес.
Грегор взе една факла и преметна крак през врата на Арес. Моментално се издигнаха във въздуха.
— Предупреждение ли? Какво предупреждение? — попита той, докато правеха завой над езерото.
Арес проговори спокойно, но мускулите му бяха напрегнати:
— Означава, че плъховете са влезли в Регалия.
Грегор се вкопчи в козината на Арес и моментално допусна най-лошото. Щом плъховете бяха в Регалия, сигурно бяха дошли заради едно нещо: Бутс!
— Побързай, Арес! Моля те! — каза Грегор.
— Да, Горноземецо, ще побързам — каза Арес. Мощните му криле се размахваха неясно нагоре-надолу. — А Лукса и Аврора ще отидат право при сестpa ти.
Пътят беше само няколко минути, но на Грегор му се стори, че мина цяла вечност, докато се върнат на арената. Представяше си армия от плъхове, пробиващи си път с нокти през Регалия, съсредоточени само върху една мишена. Може би грамадният бял плъх лично бе дошъл да я убие!
Когато навлязоха с бясна скорост в стадиона, един страж им извика и взе да маха с ръце към масивните каменни врати, които отделяха игралното поле от града.
— Само два са! Там, пред вратите! Дръпнете се назад!
Арес спря рязко, но бяха достатъчно близо, за да видят добре битката на земята. Пред вратите имаше два плъха, биещи се за живота си срещу десетина души върху прилепи. Изглежда, че по-дребният плъх можеше да отскача удивително високо от земята. Не успяваше обаче да се включи кой знае колко в битката, защото другият, който беше много по-едър от него, го защитаваше от най-ожесточените атаки.
Едрият плъх се движеше толкова бързо, че Грегор не можеше да каже много за него. Въртеше се в кръг, отскачаше от предни на задни крака, хвърляше се бясно към всичко, което се окажеше в обсега на ноктите и зъбите му. Грегор виждаше, че има ранени прилепи и хора, но нито един удар не попадаше върху плъха. Все едно гледаше някой от онези филми за бойни изкуства, в които никой не може да докосне главния „сенсей” или учител, или както там се казваше, беше все едно да гледаш…
