— О, не! — възкликна Грегор. — Това е той. Трябва да е…
— Рипред! — прекъсна го рязко Арес.
— Спри ги! — извика Грегор.
Арес вече се спускаше. Той пикира странично и събори двама ездачи от предната линия. Описа осморка, която обърка още няколко, и направи някакво странно кръжащо движение във въздуха над главата на Рипред.
— Спрете! — изкрещя Грегор. — Спрете, той е приятел!
Долноземците се дръпнаха назад, за да не го уда рят и гневно закрещяха на Арес да се отмести.
— Не, вие не разбирате! Той е на наша страна! Това е Рипред! — изкрещя Грегор, за да надвика врявата. Долноземците чуха името Рипред и мълчаливo отстъпиха назад.
Едрият плъх спря да се върти и падна почти лениво по гръб. Белязаното му лице разцъфна в широка, зъбата усмивка и той започна да се смее:
— О, погледни ги, Горноземецо. Не са ли страшно забавни?
На Грегор също му идваше да се засмее, защото някои долноземци буквално бяха зяпнали от учудване, но потисна порива.
— Стига! — каза той на Рипред. — Не е смешно.
Рипред само се разсмя още по-силно.
— Знаеш, че е! Знаеш, че и на теб ти идва да се разсмееш!
Толкова глупаво беше да кажеш подобно нещо Насред цялото напрежение, че думите завариха Грегор неподготвен и той наистина издаде нещо като смях. Спря се бързо, но беше твърде късно. Всички Го бяха чули.
— Млъквай! — повтори Грегор, но Рипред не му обърна никакво внимание и продължи да се залива от смях.
— Може ли да извикате например Викус, Соловет или някой друг? — попита Грегор. Никой от долноземците не му отговори, нито пък литна. Забеляза по-дребния плъх, който се притискаше към вратите задъхан и с широко отворени очи. Предположи, че е приятел на Рипред. — Хей, съжалявам за това. Аз съм Грегор. Приятно ми е да се запознаем.
Плъхът оголи зъби и изсъска злобно, при което и Грегор, и Арес потрепнаха и се дръпнаха.
Рипред удряше с опашка по земята в пристъп на развеселеност:
— О! О! Не е нужно да се опитваш да я умилостивяваш със сладки приказки — изрече задъхано той. — Туичтип мрази всички!
По-дребният плъх, Туичтип, се озъби на Рипред. После изрови дупка в мъха с едно замахване на лапата си и зарови нос в нея.
Изглежда Туичтип беше странна.
— Наземна формация! — изкомандва един глас. Грегор се обърна и видя Соловет, възседнала прилеп, да се спуска за кацане. Долноземците приземиха прилепите си в плътна формация „ромб“. Без да обръща внимание на Рипред, Соловет тръгна сред войниците и прилепите, изпращайки ранените да получат медицинска помощ. После отпрати останалите.
