На входа на пещерата се чу шумолене на криле и Аврора влетя вътре с Лукса.
— Знаехме си, че ще сте тук! — извика Лукса. Скочи от Аврора и прекоси пода с почти танцова стъпка, като плесна с ръце. — Не беше ли прекрасно? Видяхте ли? Видяхте ли изражението на Стеловет?
— Все едно беше пила оцет — измърка Аврора, явно също в добро настроение.
— Защо? — попита Грегор.
— Защо ли? Заради теб и „кървавите топки”! — възкликна Лукса, сякаш той беше прекалено тъп, за да го проумее. — Смяташе да те накара да изглеждаш като глупак, а вместо това ти уцели всичките! Почти никой досега не е правил това, Грегор! Беше блестящо!
За първи път Грегор изпита известна гордост от постижението си. Може би беше реагирал пресилено, заради фалшивата кръв и така нататък. Може би всъщност просто беше постигнал нещо страхотно, като например да вкара всички топки в игра на билярд или да спаси невъзможна топка в бейзболеи мач.
— Сериозно? — попита.
— Естествено! А Стеловет не съм я виждала тод кова раздразнена от пикника насам! — каза Лукса и се разсмя.
И двата прилепа започнаха да издават особени звуци — нещо като „хъ-хъ-хъх“, и на Грегор му отне един миг да осъзнае, че се смеят.
— О, Грегор, трябваше да видиш това. Викус принуди всички ни да отидем на този пикник с братовчедите ми от Извора, защото мислеше, че това ще ни помогне да се разбираме по-добре. А Стеловет вече се преструваше, че чува плъхове и Нериса изпадаше в ужас. Затова Хенри я подлъга да яде пашкули от нощни пеперуди. Тя прекара целия следобед, като измъкваше копринени нишки от устата си и повтаря ше: „Аш тфа няма да го забрафя!” — каза Лукса, доста добре имитирайки човек с пълна с коприна уста.
— Как я е накарал да яде пашкули? — попита Грс гор, едновременно развеселен и отвратен.
— Каза ѝ, че са деликатес, запазен само за кралски особи, и че не може да ѝ предложи да ги опита. Тя веднага отмъкна цяла шепа и ги натъпка в устата си — обясни Лукса.
— Хенри можеше да я преметне да направи всичко — каза Арес и последваха още няколко „хъ-хъ-хъх”. А след това смехът му внезапно заглъхна. — Можеше да преметне всички ни.
Върху прилепите и Лукса сякаш се спусна облак. Хенри се беше отнесъл с тях много по-зле, отколкото със Стеловет.
— За каквото и да е грешил Хенри, беше прав за братовчедите ми от Извора — каза Лукса мрачно. — Особено Стеловет. Тя си мечтае Нериса и аз да >: умрем, защото си мисли, че Викус ще стане крал и тогава тя, като негова внучка, ще бъде принцеса. Известно време всички мълчаха, после Аврора внece по-весела нотка в разговора:
