— Видя ли? Видя ли какво направих? — попита той Арес. Тази сутрин около арената кръжаха няколко прилепа, но не беше забелязал Арес сред тях.
Прилепът остана да седи неподвижно за момент, После отговори:
— Съсече всички „кървави топки”.
— Уцелих ги всичките — каза Грегор, все още опитвайки се да си спомни станалото. — Но аз дори не умея да си служа с меч.
— Очевидно учиш бързо — каза Арес и кой знае защо на Грегор му стана смешно. Огледа пещерата. Имаше запаси от храна, одеяла, резервни факли.
— Какво е това място? Нещо като твое… скривалище? — попита Грегор.
— Да, скривалището ми — каза Арес. — По едно време беше и на Хенри. Идвахме тук, когато не искахме да сме близо до други хора. Сега е не толкова мое скривалище, колкото мой дом.
Грегор бавно схвана значението на думите му:
— Значи вече не живееш с другите прилепи? Мислех си, че когато сключих клетвен съюз с теб, това е оправило нещата — за историята с Хенри и така нататък.
— Това ме спаси от официално прогонване. Но никой освен Аврора и Лукса не желае да говори с мен — каза Арес.
— Нито дори Викус? — попита Грегор, забравяйки за минута собствените си проблеми.
— Е, да, Викус. Но той е готов да говори с всеки отбеляза Арес без особено въодушевление.
Грегор не беше съзнавал, че положението на прилепа е толкова лошо. Макар да не беше изгонен във физическия смисъл на думата, Арес беше изгонен от собствения си свят. А после, когато се беше появил отново, Грегор не беше правил друго, освен да му дава заповеди.
— Виж, много съжалявам за вчера — каза той. Бях ядосан и уплашен за Бутс, и си го изкарах на теб.
— Аз също бях ядосан за разни неща, които нямат много общо с теб — каза Арес.
Значи нещата между тях не бяха толкова зле. Но Грегор все още чувстваше, че не познава Арес.
— Всъщност как се обвърза в клетвен съюз с Хенри? — изтърси той. Може би беше нелюбезно да пита, но това беше главното нещо, което го интересуваше.
— Хенри ме избра, защото бях буен и за мен се знаеше, че нарушавам много от правилата на моята земя. Аз избрах Хенри, защото бях поласкан, а той беше кралска особа и знаех, че под неговата закрила могат да ми бъдат простени много неща — каза Арес. — Не беше съвсем зле. Летяхме добре заедно И имахме общи вкусове за много неща. В повечето отношения си пасвахме. В едно — не.
Значи Арес е бил нещо като „лошо момче” и бунтap сред прилепите. Разбира се, това беше точно типът прилеп, какъвто Хенри би избрал. Грегор също бешe избрал Арес, защото прилепът беше рискувал всичко, за да спаси живота му — но дали щеше да го избере, ако обстоятелствата не бяха толкова необичайни? Не знаеше.
