Тя неволно вдигна ръка и докосна златната лента на главата си. Почти сякаш искаше да я свали.
— Добре съм.
Не беше добре. Това момиче явно нямаше здрав сън. Не изглеждаше щастлива. Но все още накланяше глава по онзи надменен начин, все още имаше онази полуусмивка. Осанката ѝ все още беше като на кралица.
— Значи все пак се върна.
— Нямах голям избор — каза Грегор.
— Не — каза Лукса безразлично. — Изглежда, ние с теб никога нямаме голям избор. Гладни ли сте?
— Аз гладна, аз гладна! — заяви Бутс.
— Пропуснахме вечерята — каза Грегор, макар че стомахът му беше твърде свит, за да изпитва глад.
— Трябва да се изкъпете и да се нахраните, а после да спите. Соловет казва, че утре трябва да започнеш обучение — каза Лукса.
— Така ли казва? — попита Викус малко изненадано.
— Да. Не знаеше ли? — каза Лукса, като отправи на Викус насмешлив поглед, на който той не отговори. Имаха странни отношения. Викус ѝ беше дядо, но тъй като плъховете бяха убили родителите ѝ, за нея беше и нещо като баща. И той се грижеше за Лукса и я обучаваше, за да поеме пълните си отговорности като кралица на Регалия, когато стане на шестнайсет. Грегор си мислеше, че за тях сигурно беше сложно да бъдат толкова много неща един за друг.
— Ще се видим на полето, Грегор, Арес — каза Лукса и си тръгна.
Двама долноземци, които виждаше за пръв път, заведоха Грегор и Бутс до баните. Младата жена въведе Бутс в съблекалнята за момичета, а един младеж придружи Грегор до тази, предназначена за момчета.
Грегор предизвика истинска сцена, като изтича от банята, с капеща от него вода, увит само с една кърпа, за да помоли младежа да не изгарят дрехите им. Арес беше прав, изпепеляването на дрехите им беше нещо обичайно, но Грегор знаеше, че щеше да им струва скъпо да ги заменят. И наистина не искаше да изгуби ботушите си.
— Но… дрехите ви много миришат. Гризачите ще разберат, че сте тук — каза младежът несигурно.
— О, няма нищо. Искам да кажа, те вече знаят, че съм тук. Двама от тях ме преследваха до Водния път — каза Грегор. — Така че, бихте ли могли просто… не знам, може би да ги сложите в музея или нещо такова. Това са все вещи на горноземци, нали?
Облекчен от предложението, младежът отиде да попита Викус.
Нахраниха ги обилно: говежда яхния, хляб, гъби, онези неща, които приличаха на сладки картофи, но не бяха, и някаква торта. Бутс си хапна с апетит, което напомни на Грегор, че днес беше изяла снмо купичка овесена каша и сандвич с фъстъчено масло. Поне останалите от семейството му щяха да имат за вечеря печени картофи. Ако някой беше в състояние да яде.
