До вратата се чу звук от бързо тичане. Грегор хвърли поглед и видя Бутс да влиза през вратата, седнала на гърба на грамадна хлебарка с огъната антенка.
— Ге-го! — Тя се разкикоти. — Аз язди! Темп води Бутс язди!
Тя беше толкова щастлива… и мъничка… и безпомощна… не можеше да я държи под око по двайсет и четири часа в денонощието… трябваше да ходи на училище… нямаше кой друг да я предпази… дори той се беше оказал безполезен днес… ако се случеше пак, плъховете щяха да я убият за миг. Дори за по-малко.
— Оставаме — каза Грегор. — Оставаме, докато това нещо приключи.
— Въ’ви п’и Ге-го! — нареди Бутс на Темп, като потропваше с пети по черупката му и той покорно я отнесе до Грегор. Тя слезе, изтича и прегърна крака на Грегор.
— Хей, Бутс — каза той, като разроши къдриците ѝ. — Къде беше?
— Аз ходи язди! Бълзо язди! — заяви тя.
— Помниш ли Викус? — попита Грегор, като посочи към него.
— Зд’асти! Ей, зд’асти! — възкликна щастливо Бутс.
— Добре дошла, Бутс — каза Викус. — Липсваше ни.
— Зд’асти, пи’еп! — каза Бутс, като помаха на Арес, макар че Грегор нарочно не му обръщаше внимание.
— Хей, Темп — обърна се Грегор към хлебарката. — Мислиш ли, че следващия път можеш да ми кажеш, преди да избягаш с Бутс? Изкара ми ума.
— Мрази ни, Горноземец, мрази ни? — попита Темп.
О, супер, сега пък беше наранил чувствата на хлебарката. Бяха толкова тънкокожи. Добре де, тънкочерупчести.
— Не, не те мразя, хайде сега. Просто се уплаших, когато взехте Бутс. Не знаех къде е — каза Грегор.
— С нас, беше тя, с нас — каза Темп, сега вече объркан.
— Да, знам това. Вече. Но в парка не го знаех — каза Грегор. — Разтревожих се.
— Мрази ни, Горноземеца, мрази ни? — повтори Темп.
— Не! Само трябва да ме предупреждавате, ако мислите да я водите някъде — каза Грегор. Антените на Темп забележимо клюмнаха. Така нямаше да стигнат доникъде. Грегор смени тона: — Но, Темп? Много благодаря, че измъкнахте Бутс от лапите на плъховете. Страхотна работа свършихте.
Темп се посъвзе.
— Плъх лош — заяви той убедено.
— Да — съгласи се Грегор. — Плъх много лош.
В този момент на прага се появи Лукса. Сребристо-русата ѝ коса беше пораснала малко, тя беше малко по-висока, но лилавите кръгове под виолетовите ѝ очи бяха това, което привлече вниманието на Грегор. Той не беше единственият, който си беше имал неприятности напоследък.
— Добре дошъл, Горноземецо Грегор — каза Лукса и се приближи до него, но без да го докосва.
— Хей, Лукса, как я караш? — попита Грегор.
