— Плъховете учат по-бързо от хората. А и какво всъщност има нужда да знае? Да яде, да се бие, да си намери женска, да мрази всеки, който не е плъх. Не трябва много време да се научат тези неща — отговори Рипред.
— Ти знаеш други неща — каза Грегор. — Дори за това, какво става в Горната земя.
— Е, аз съм прекарал много нощи във вашите библиотеки — каза Рипред.
— Излизаш и четеш книги? — попита Грегор.
— Чета ги, гриза ги, според настроението — каза Рипред. — Добре, Горноземецо, можеш да оставиш мъничето при мен. Няма да го убия, но не обещавам да го науча на кой знае какво. И знаеш, че в Регалия ще си платиш жестоко за това.
— Не ме е грижа — каза Грегор. — Ако си въобразяват, че аз ще им върша мръсната работа, много се лъжат.
— Така те искам, момче. Ти си рейджър. Не им позволявай да се разпореждат с теб — каза Рипред.
— Аз наистина съм рейджър — каза Грегор смутено.
— Знам. Просто има абсолютно начинаещи рейджъри, а има и рейджъри ветерани, които са се сражавали в безброй войни. А ти си…? — каза Рипред.
— От първия вид — каза Грегор. — И дори нямам меч.
— Как върви ехолокацията? — попита Рипред.
— Не върви — каза Грегор. — Пълна скръб съм.
— Но ще продължиш да се упражняваш, защото имаш такова непоколебимо доверие в преценката ми — каза Рипред.
— Добре, Рипред — отвърна Грегор, прекалено уморен, за да влиза в спор за безполезните занимания с ехолокация, и се изправи: — Ще можеш ли да се справиш с него? С Гибелния, имам предвид?
— Ако прилича дори малко на майка си, доста ще са ми заети лапите — каза Рипред. — Но ще се справя.
Грегор се приближи и потупа бебето по главата.
— Пази се, чуваш ли? — Гибелния завря нос в ръката му.
— Дай му това, когато си тръгнем — каза Грегор и подаде на Рипред останалото десертче. — Помага. Готов ли си, Арес?
Арес изпърха напред и Грегор се качи на гърба му.
— О, да, и за Туичтип. Ще ѝ позволиш да остане, ако успее да се върне, нали?
— О, боже. Не сте се привързали към Туичтип, нали? — възкликна Рипред.
— Що се отнася до плъховете, тя е сред любимите ни — каза Арес.
Рипред се ухили:
— Може да остане, ако успее да довлече жалката си кожа обратно тук. Летете високо, вие двамата.
— Бягай бързо като реката, Рипред — пожела му Грегор.
Докато излитаха, погледна назад през рамо. Гибелния седеше до Рипред и ядеше шоколадовото десертче заедно с опаковката.
Може би в крайна сметка щеше да се получи.
