— Вярно е — каза той към тавана. — Туичтип ме позна по миризмата. Питайте Арес.
Кискаха се толкова силно, че никой не попита Арес. Това трябваше да им се признае на плъховете — умееха да оценят хубавата шега. Най-после Рипред се овладя и махна с опашка наоколо, отпъждайки другите плъхове.
— Вървете. Оставете ги на мен.
— Добре, Рейджър — каза той, след като те си отидоха. — Разкажи ми какво се случи и не пропускай никакви подробности. Оставих те след жалкото ни подобие на урок по ехолокация и после…
— И после попаднах на Нериса — каза Грегор. Разказа на Рипред всичко: за светулките и пипалата на сепията, за това как спасиха Туичтип във водовъртежа и изгубиха Пандора на острова, за змиите в Халбата и как се подслониха в пещерата. А после откри, че не може да продължи.
— Да, вие шестимата бяхте в пещерата, а останалите? — попита Рипред.
— Изгубихме ги — каза Арес, след като стана ясно, че Грегор няма да отговори. И прилепът подхвана историята, разказвайки как останалата група се бе разделила. Как Туичтип ги води, докато рухна. Как Голдшард и Снеър се биха помежду си. Как Грегор беше взел Гибелния. — И сега сме тук.
Рипред ги погледна замислено.
— Да, тук сте. Каквото е останало от вас — каза той. — Съжалявам за загубите ви.
Това беше типично за Рипред: в един миг беше готов да те убие, а в следващия, изглежда, разбираше, че ти идва да се свиеш на кълбо и да умреш.
— Само от любопитство, Грегор: какво очакваш да правя с това мъниче, ако не го убия? — попита Рипред.
— Мислех си, че можеш, нали се сещаш, един вид, да го отгледаш. Всички толкова се страхуват от това, в което ще се превърне. И ако Снеър беше успял да го вземе, то вероятно щеше да стане чудовище, като порасне. Но може би ако ти се грижиш за него, и така нататък, може и да се получи добре — каза Грегор.
— Помислил си, че ще му бъда татко? — каза Рипред, сякаш не беше чул правилно.
— Или поне негов учител. Може някой от другите плъхове да му бъде родител — каза Грегор. — Само за, нали знаеш, около осемнайсет години.
— А, ето нещо, което очевидно не ти е известно за плъховете — отбеляза Рипред. — Онази топка козина там ще е напълно пораснала, преди ти да си изкарал още една зима.
— Но… то е само бебе — възрази Грегор.
— Само хората растат толкова бавно — каза Арес. — Това е една от големите им слабости. Ние, останалите в Подземната страна, съзряваме като плъховете. Някои дори по-бързо.
— Но как ще го научиш на всичко, което трябва да знае? — попита Грегор.
