— Искаш ли да намерим място и да подремнеш? — попита той. — Аз ще стоя на пост. — Но още докато говореше, се прозя. И той не беше спал отдавна.
— Странно бодър съм — каза Арес. — Защо ти не поспиш, докато летим? Ще те събудя, когато имам нужда от почивка.
— Добре, благодаря. — Грегор се изтегна върху гърба на Арес. Козината му беше влажна и миришеше на развалени яйца, но дрехите на Грегор не бяха в по-добро състояние. Под козината усещаше топлината на Арес. Затвори очи и потъна в дълбок сън.
Арес го остави да спи около шест часа, преди да го събуди. Направиха си лагер в малка ниша високо в скалите на една пещера. Прилепът се унесе веднага, след като остави на Грегор няколко сурови риби.
Грегор взе една риба и откъсна със зъби ивица кожа. После отхапа от студеното месо. Хауард винаги чистеше рибата с нож, като я нарязваше на добре оформени парчета. Грегор нямаше нож, нямаше вече дори меч. А и все едно, какво значение имаше? И въпреки това, прегърбен над рибата си в каменната ниша, изпита чувството, че е пренесъл назад във времето. Беше се превърнал в нещо като неандерталец и впиваше зъби в сурова плът, за да вкара живителните калории в тялото си. Животът на неандерталците сигурно не е бил лесен. И неговият, разбира се, не беше точно безкраен празник.
С копнеж започна да си представя вкусни, мазни храни. Лазанята на госпожа Кормаки с много сирене и сос. Шоколадов кейк с дебела глазура. Картофено пюре и сос. Изсумтя и откъсна със зъби жилаво парче риба. Помисли си, че заличаването на стотици хиляди години еволюция става доста бързо, ако си гладен.
Грегор избърса ръце в панталона си и се облегна отново на камъка. Откри, че се взира в лъча на фенерчето си, привлечен към единственото късче светлина на това огромно, тъмно място. Това бяха последните батерии. Щом свършеха, щеше да разчита изцяло на Арес да го измъкне. Кого заблуждаваше? Той вече разчиташе изцяло на прилепа. Всъщност, наистина не беше честно. През около деветдесет процента от времето бяха живи именно благодарение на Арес. Грегор нямаше чувството, че истински спазва своята част от клетвения съюз.
„Така че, спри да си зяпаш фенерчето и си отваряй очите за неприятности!”, помисли си той. Отвратен от себе си, обходи с лъча на фенерчето скалите наоколо. Нищо ново. И въпреки това, трябваше да стане по-добър в стоенето на пост. Хауард каза, че има хитрости, с които можеш да държиш ума си буден. Известно време Грегор мислено преговаряше таблицата за умножение: това като че ли му помогна. После се опита да си спомни столиците на всичките петдесет щата. Но това продължи само… около петдесет щата. Накрая се насили да пресметне нещо, което съзнателно избягваше: колко дни си минали, откакто беше в Подземната страна.
