— Има ли плъхове наоколо? — попита Грегор.
— Десетина се задават в момента. Но ние точно това искаме, нали? — каза Арес.
— Това искаме — потвърди Грегор.
Никой от двамата не направи опит да помръдне, когато плъховете ги обкръжиха. А после Грегор видя диагоналния белег, който разсичаше муцуната на Рипред.
— Ако знаех, че идвате, щях да поразтребя — каза Рипред.
— Не се притеснявай. Няма да се застояваме. Дойдох само да ти дам един подарък — каза Грегор.
— За мен? Нямаше нужда — каза Рипред.
— Ти ми доведе Туичтип — отбеляза Грегор.
— Не защото съм очаквал нещо в замяна — каза Рипред. Носът му започна да потрепва и той впи поглед в издатината под ризата на Грегор.
— Въпреки това ще получиш нещо — каза Грегор и вдигна ризата си нагоре. Гибелния скочи на земята пред него. Всички плъхове с изключение на Рипред ахнаха. Щом видя друг плъх, бебето затича към Рипред, но при свирепото съскане, което се разнесе от устата му, отскочи назад и се върна при Арес.
— Не обичаш деца, а? — каза Грегор. Рипред беше съскал и на Бутс.
— Особено това дете — изръмжа Рипред. — Какво търси тук?
— Не знаех къде другаде да го заведа — каза Грегор.
— Очакваше се да го убиеш! — тросна се Рипред.
— Но не го убих. Доведох го при теб — каза Грегор.
— И защо мислиш, че аз няма да го убия? — попита Рипред.
— Според мен не би убил едно мъниче — каза Грегор.
— Ха! — възкликна Рипред, като взе да крачи ядосано в кръг. Грегор не беше сигурен дали това значи „да” или „не”.
— Добре, какво ще кажеш за следното: не мисля, че би убил Гибелния. Защото ако го направиш, никога няма да убедиш другите плъхове да те последват — каза Грегор.
Имаше късмет, че беше седнал, защото се удари в стената толкова силно, че щеше да си разцепи черепа, ако стоеше прав. Дори и така го заболя много.
С едната си лапа Рипред притисна Грегор към земята и оголи острите си зъби в лицето му.
— А помисли ли си, че при тези обстоятелства като нищо бих могъл да убия и теб?
Грегор преглътна с усилие. Отговорът беше „да”. Но вместо да го признае, погледна Рипред право в очите и заяви:
— Добре, хубаво, но по-добре да те предупредя, че ако се бием, имаш шанс за победа само петдесет на петдесет.
— Сериозно? — каза Рипред. Това беше достатъчно, за да отвлече вниманието му за секунда. — И защо така?
— Защото и аз съм рейджър — каза Грегор.
Рипред се разсмя толкова силно, че падна по гръб. Другите плъхове също се смееха. Грегор нямаше желание дори да се надигне, за да седне.
