В сянката на крепостта се издигаха няколко жалки колиби, а в далечината се мержелееха шарените кръпки на пет-шест ниви със залинели посеви. Сигурно опитваха нов сорт, да го принудят да вирее в този район. Може би няколко сорта — това обясняваше шарените кръпки. Из района обикаляха стражи, в черни униформи въпреки горещината. Да, войниците бяха нужни, за да отбиват атаките на разните Твари на Сянката, които обитаваха земите толкова навътре в Погибелта. Тия създания не се подчиняваха на никого освен на самия Велик господар. Какво търсеше Моридин чак тук?
Разсъжденията й бяха прекъснати от стъпки. Демандред влезе през южния вход, придружен от Месаана. Заедно бяха пристигнали значи? Допускаха, че Грендал не знае за малкия им съюз, пакт, който включваше и Семирага. Но честно, ако искаха да запазят това в тайна, не можеха ли да разберат, че не бива да се отзовават заедно на призив?
Грендал прикри усмивката си, кимна им и си избра най-големия и най-удобния на вид стол. Пръстът й пробяга по гладкото тъмно дърво и усети влакнестата тъкан под лака. Демандред и Месаана я изгледаха хладно, но тя ги познаваше достатъчно добре, за да долови изненадата им, че я виждат. Тъй. Бяха очаквали тази среща, нали? Но не и тя да е тук. Най-добре беше да се престори, че тя самата не е объркана. Усмихна се разбиращо и улови гнева, припламнал в очите на Демандред.
Този мъж я притесняваше, въпреки че тя никога нямаше да го признае. Месаана беше в Бялата кула, правеше се на една от тези, които минаваха за Айез Седай в този Век. Беше елементарна, лесно предвидима. Агентите на Грендал я държаха в течение за действията й. И, разбира се, наскоро скрепената връзка на Грендал с Аран’гар също помагаше. Аран’гар играеше с бунтовничките Айез Седай, онези, които обсаждаха Бялата кула.
Да, Месаана не я объркваше, а останалите бяха също толкова лесни за проследяване. Моридин събираше силите на Великия господар за Последната битка и военните приготовления му оставяха много малко време за Юга — въпреки че двете му фаворитки, Циндейн и Могедиен, показваха понякога лицата си там. Прекарваха времето си в прегрупиране на Мраколюбците и в опити да изпълнят заповедите на Моридин двамата тавирен — Перин Айбара и Матрим Каутон — да бъдат убити.
Убедена беше, че Самаил е паднал от Ранд ал-Тор в борбата за Иллиан. Всъщност — след като вече имаше податки, че Семирага е дърпала конците на сеанчанците — беше уверена, че знае плановете на всеки един от другите седмина останали Избрани.
