Обади се друг от чернокожите младежи:
— Човекът ви попита нещо!
— Не искаме неприятности — заяви Тайлър.
Кери се намръщи болезнено от ревливия му, умолителен тон.
— Е, ако не щете неприятности — обади се водачът и се ухили, — значи сте попаднали на грешното място.
Приятелите му се разкикотиха в отговор. Той вдигна ръка и те незабавно млъкнаха.
— Влезте в квартала след здрач — продължи той — и значи непременно си търсите неприятности. Или дрога. Или сте се загубили. Та за какво иде реч?
— Нито едно от изброеното — предизвика го Ксавиър. — Претърпяхме малка авария. Това е всичко. Вече викнахме влекач и той идва насам… — поспря за секунда. — Трябва да дойде всеки момент.
Водачът сръчка с лакът хилавото хлапе до себе си.
— Чу ли туй лайно, Маркъс? Рече, че влекачът идвал насам!
Маркъс се ухили и кимна.
— Чух го, Лео. Кво ще речеш?
Водачът — Лео — се взираше в Ксавиър, докато отговаряше:
— Мисля, че тоя белчо се ебава с нас, туй мисля. Никва пътна помощ няма да влезе тука по тъмно. Не и на тази улица!
Ксавиър и Тейлър се спогледаха. Кери видя адамовата ябълка на приятеля си да подскача нагоре-надолу в гърлото му. Обърна се към Стефани, която бавно вадеше мобилния от чантата си.
— Майтапа настрана — каза Лео, — та кво правите сички вие тука? Търсите ли си нещо?
— Може и да търсим — съгласи се Тайлър. — Какво имаш?
Лео пристъпи по-близо.
— Въпросът е какво имаш ти. Колко пари носиш?
„О, мамка му! — помисли си Кери. — Моментът настъпи. Сега ще извадят нож или пистолет.“
— Н-ние идваме от „Чу-удовища на ххип-хопа“ — заекна Брет, скрит зад момичетата. — П-п-просто се опитваме да се п-п-приберем!
Групата избухна в зловещ смях. Кери не можеше да прецени дали го е предизвикал твърде очевидният страх в гласа на Брет или фактът, че група бели и явно дошли от предградията хлапета е ходила на хардкор рап концерт.
Лео погледна към колата, след това огледа всеки от тях поред. Кери усети как погледът му се задържа върху нея. Тя потрепери. След това погледът му се върна отново върху колата.
— Добре — каза той. — Нека свършим тая работа по лесния начин. Ще ви кажа какво ще направим. Ще ни дадете…
— Шибай се, негро!
Кери беше точно толкова изненадана, колкото и Лео и дружките му. Чу тропот на крака по асфалта и се обърна навреме да види Брет да се засилва и да се втурва към голямата изоставена къща в края на карето. Секунда по-късно Стефани и Хедър се юрнаха след него. Мобилният на Стефани се изплъзна от пръстите ѝ и издрънча на асфалта. Тя не спря да си го вземе. Тайлър се развика и хукна след тях. Ксавиър и Кери се зяпаха в течение на един удар на сърцето, а след това той я сграбчи за рамото и я повлече след себе си.
