.
Тайлър изруга, удари по колата с юмрук и вниманието на Кери се върна върху приятелите ѝ. Правеше впечатление, че по улицата вече не минават коли. Внезапно бяха останали сам-самички.
— Може би трябва да се обадим на родителите на Стеф! — предложи Брет. — Доста е късно, а и сме в лош квартал!
Тайлър го стрелна с поглед, отвори уста да отговори и след това се втренчи над рамото на приятеля си. Изкриви лице по твърде познат за Кери начин. Побърза да се обърне заедно с останалите, за да видят какво го е накарало да гримасничи недоволно.
Към тях бавно се приближаваше групата чернокожи, които Кери бе забелязала преди малко. Момчетата изглеждаха на същата възраст като тях. Повечето бяха издокарани или в спортни анцузи, или в бели без ръкавки. Придържани само от здраво пристегнати колани и езиците на маратонките, панталоните им висяха кажи-речи до коленете, оголвайки ластиците на боксерките им. Златни пръстени и огърлици допълваха модните им дрешки. Неколцина бяха нахлупили на главите си обърнати наобратно бейзболни шапки. Онзи най-отпред носеше на главата си черен дураг. На ушите му блестяха златни халки. На Кери ѝ заприлича на пират.
— О, мамка му! — прошепна Брет. — Какво, да му се не види, им се е прищяло?
Стефани простена:
— Е сега ще ни освиткат!
Брет кимна:
— Лоша работа. Ама наистина лоша, мама му!
— Я се успокойте! — обади се Ксавиър. — Вие какво, автоматично приемате, че щом са черни, значи ще ни окрадат?
— Я ги виж — настоя Брет. — Ясно като бял ден, че не се канят да ни продават бисквитки!
Изгубил дар слово, Ксавиър го стрелна с поглед.
Групичката се дотътри по-наблизо. Всичките вървяха с особена, ленива и крива походка. Притесненията на Кери нараснаха. Щеше ѝ се да се съгласи с Ксавиър, но премисли положението и местонахождението им. Обзе я паника. Посегна към ръката на Тайлър, но той бе скован като камък.
— Мамка му — простена Брет. — Мамка му, направете нещо, момчета!
Ксавиър го сръчка:
— Пич, я кротката! Държиш се като задник!
Когато групичката стигна на десетина фута от тях, спряха. Водачът пристъпи напред и ги огледа подозрително.
Приятелите му бавно се наредиха до него.
— Кво, да го еба, правите тука? Изгубихте ли се?
Гласът му бе басов и кисел. Стоеше напрегнат, сякаш в готовност да им се нахвърли.
Стефани и Хедър се хванаха за ръце и едновременно отстъпиха назад. Брет се пъхна зад тях. Ксавиър излезе иззад колата и се обърна с лице към групата. Тайлър бавно затвори капака и се присъедини към него. Кери остана на мястото си. Имаше чувството, че краката ѝ са се сраснали със земята. Сърцето ѝ биеше като чук зад гърдата ѝ.
