— Хайде!
— Хей! — извика Лео. — Какъв ме нарече, мамка ти смотана?
— О, Иисусе! — изхъхри Кери. — О, Боже мили…
— Абе какво ви става, хора? — викна Ксавиър след техните изнизващи се приятели. — Задници такива, ще ни утрепят заради вас!
— Затваряй си човката и бягай! — отвърна Тайлър, без да си дава труд да погледне през рамо да види дали Кери е добре.
— Йо! — подвикна Лео. — Връщайте се тука! Хей, копелета гадни! На вас говоря!
Кери изпищя, когато чу цветнокожите да се втурват след тях. Лео престана да ги призовава да се върнат. Преследвачите им напредваха в тишина, като изключим сумтене и пъшкане от време на време, и пляскането на подметките им по тротоара.
— Давай! — подкани Ксавиър и бутна Кери напред.
Той остана да се движи зад нея, поставяйки се между момичето и преследвачите им. Спря само колкото да се наведе и да вдигне телефона на Стефани.
Преследването продължи нататък по улицата — Брет водеше, следван от Стефани и Хедър, по петите им тичаше Тайлър, а Кери и Ксавиър зад нея затваряха колоната. Каишката на сандала на Хедър се скъса и обувката излетя от крака ѝ. Тя забави ход за момент и Тайлър се стрелна покрай нея, без да спира. Разплакана, Хедър изрита и другия си сандал и отново ускори, вече боса. Кери с ужас забеляза, че приятелката ѝ оставя кървави следи. Сигурно си беше порязала стъпалото на някое от разпилените по улицата парчета счупено стъкло. Кери не беше сигурна, че тя изобщо го осъзнава покрай потушаващите болката прилив на адреналин и инстинкт за самосъхранение.
Младежите претичаха покрай последните къщи-близнаци и влязоха в пустошта от нахвърлян боклук. Уличните лампи в този участък не работеха и мракът се сгъсти около тях. Кери чу нещо да шумоли зад купчина натрошена зидария и почти изпищя. Зад гърба им отгласите от преследването секнаха.
— Йо! — изрева Лео. — Я се върнете тука, мамка ви! Ако продължите нататък, значи наистина си търсите неприятностите!
Без да му обръщат внимание, приятелите се насочиха направо към изоставената къща. Тя надвисваше пред тях в мрака. Хедър се препъна и изостана, но Кери и Ксавиър ѝ помогнаха. Въпреки че преследвачите бяха спрели, шестимата бегълци не забавиха ход. Кери дишаше все по-накъсано и по-трескаво. Опита да се успокои като огледа приятелите си. Стефани мърмореше „Отче наш“. Лицето на Брет бе застинало в притеснена гримаса, стъпките му бяха пиянски и замаяни. Очите на Тейлър бяха ококорени и паникьосани, а по челото му блестяха капки пот.
