— Няма да ми се налага да го трая още много. Щом ида в „Рутгърс“, положението ще се промени. Ще се отчуждим с времето.
— Защо просто не скъсаш с него още отсега?
Кери се позамисли, преди да отговори:
— Понеже ми пука за него и не искам да го наранявам. Страхувам се какво може да направи, ако го сторя.
— Да ти направи?
— Не, не на мен. На себе си.
Стефани не отговори. Просто затвори мобилния си и го натъпка обратно в чантата.
Кери промърмори:
— Не мисля, че Тайлър се харесва особено много.
— Така ли смяташ? — отвърна Стефани със сарказъм. — Какво те наведе на тази мисъл?
— Много ти е лесно, нали? Хубавата малка Стефани, която получава всичко, което поиска! На някои от нас нещата не ни се отдават с такава лекота. Ти уж си ми най-добрата приятелка. Няма да понасям такова държание! Скастри Хедър, задето се заяждаше с Брет, а после се обръщаш на сто и осемдесет градуса и започваш да се заяждаш с мен?
Кери с гневна гримаса отвори вратата на пътника и стъпи на улицата отвън. Стефани бързо я последва, сипейки извинения. Присъединиха се към останалите, скупчени пред отворения капак. Момчетата надничаха съсредоточено надолу към двигателя. От радиатора бълваше пара. Двигателят миришеше на масло и антифриз. Хедър пушеше цигара. Кери ѝ измуфти една. Стефани издаде отвратено пъшкане, когато тя я запали.
Тайлър вдигна глава и ги погледна.
— Стори ми се, че ви казах да стоите в колата, нали? Вие въобще чувате ли ме?
— Вътре е горещо — отметна глава Стефани. — Искаш ли да се обадя на нашите? Те имат Тройно А.
— Не — Тайлър съсредоточи вниманието си върху двигателя. — Можем да се справим сами.
— Направо страхотна работа свърши досега!
Тайлър сви пръсти около предната решетка на колата и стисна здраво. Кери и Брет едновременно махнаха на Стефани да млъкне. От двигателя блъвна нов облак пара.
Макар че беше след залез-слънце, на открито все още витаеше смазваща жега. Горещината сякаш бълваше на вълни от тротоарите и от омекналия асфалт. Въздухът беше като лепкава и влажна миазма. Кери подръпна блузата си. По време на концерта се бяха потили обилно, а и при тези температури тук отвън на улицата, тънкият плат залепваше за кожата ѝ. Тя си дръпна отново от цигарата, но при високата влажност все едно вдишваше супа. Надушваше миризма на готвено. На бензин. На пикня. На алкохол. На изгоряла гума. На горещ асфалт. На парфюма на Стефани. Коктейлът предизвикваше гадене.
Кери се закашля, вдиша през устата и нервно се огледа, изучавайки обстановката. Беше чувала и преди израза „дупка на чернилки“, но досега не бе разбирала напълно значението му. Повечето улични лампи не работеха, а хвърлящото светлина малцинство обгръщаше квартала в болнаво жълто хало. В съчетание с лунната светлина, то придаваше на улицата неестествен вид.
