— Стойте вътре! — и решително се упъти към предницата на возилото.
И ето ги сега тук — в счупена кола насред гетото.
По вина на Тайлър.
Кери поклати глава и въздъхна.
— Случват се гадории! — изсумтя Ксавиър отново.
Хедър кимна в съгласие:
— Просто му беше притупало да ходи в Камдън тази вечер. Ако ни беше послушал, вече да сме далеч оттук.
— Дали не трябва да излезем и да му помогнем? — предложи Брет. — Така де, Тайлър хич го няма по колите. Дъстин винаги е бил човекът-мотор. Какви ще ги свърши там отпред?
Кери се намръщи:
— Тайлър каза да стоим в колата.
— Заеби — заяви Брет. — Тук е горещо и нямам никакво намерение да пускам прозорците отново.
— Страхуваш се да пуснеш прозорците — обвини го Хедър — но нямаш нищо против да щръкнеш отвън с Тайлър?
— Аха — включи се и Ксавиър. — Кво ще кажеш за туй, брато?
Ухилена подигравателно, Хедър заговори с бебешко гласче:
— Той знае, че Тайлър ще натупа големите лоши гангстери от гетото, ако смеят да ни се бъркат. Страх го е.
Ушите на Брет пламнаха. Вместо да отговори, той отвори вратата и излезе навън.
— Знаеш ли — обади се Стефани, обръщайки се към Хедър. — Това беше наистина гаден кифладжийски ход!
Усмивката на Хедър угасна.
— Просто се шегувах!
— Е, Брет е чувствителен. Знаеш го.
С въздишка Ксавиър и Хедър излязоха от колата да се извинят на Брет. Стефани остана на място, ровейки в чантата си. Извади розов мобилен телефон и го отвори. Екранчето грейна в мрака.
— На кого се обаждаш? — попита Кери.
— На нашите. Те имат Тройно А2. Могат да пратят влекач да ни вземе.
— Задръж за малко. Нека просто изчакаме да видим първо какво ѝ има на колата.
— Заеби — отвърна Стефани, — няма да седя да се помайвам, докато ни обират. Да си поглеждала навън? Все едно сме в Багдад!
Кери разтри слепоочията си. Зад очите ѝ започваше да пулсира главоболие.
— Моля те, Стеф? Почакай само няколко минути. Ако се обадиш сега, просто ще ядосаш Тайлър още повече!
— Не ми пука.
— Знам, че не ти пука, но не си тази, която ще трябва да се разправя с него, когато е ядосан. Моля те! Заради мен?
Стефани поклати глава:
— Нямам представа защо се примиряваш с тази гадост. Ако Брет се държеше така с мен, да съм го зарязала още преди време!
— Брет те оставя да го тъпчеш като килимче. Прави го още от прогимназията. Той е лепка.
— Може. Но е сладък и се отнася с мен така, както всяка жена заслужава! Уважава ме. Както казах, не знам защо се примиряваш с Тайлър. Той не уважава нищо и никого. Дори себе си!
