— Мамка му…
— Какво има? — попита Хедър, припълзявайки по-наблизо.
— Той не се шегуваше за натрошените стъкла.
— Аха — каза Ксавиър, оглеждайки затвора си. — Трябва да призная обаче, че е даже по-зле, отколкото предполагах!
— Колко сериозно си порязан? — попита Кери.
— Добре съм — настоя той. — Не са ми пробити подметките и не съм накълцан. А ако закрепиш за малко светлината, мисля че даже ще стигна и до въжето.
В коридора отзад Брет простена отново.
— Добре — съгласи се Кери. — Но, моля те, постарай се да побързаш! Брет е в доста лошо състояние!
Ксавиър изпъшка и се изправи внимателно. От него се посипаха парчета натрошено стъкло. Кери забеляза, че няколко дребни парченца стърчат от ръцете му и простена, когато младежът ги изскубна и ги метна встрани. Той внимателно запристъпва напред и сграбчи въжето. Кери остави мобилния телефон на Хедър встрани и се стегна, като уви плата и около двете си китки, а Хедър здраво налегна на краката ѝ.
— Добре — изсумтя Кери, — давай!
— Не допускай да падне! — примоли се Хедър.
Момичето стегна мускули и стисна зъби. Тежестта на Ксавиър кажи-речи я издърпваше надолу в ямата при него, но тя успя да се задържи, докато той се добере до горе. Младежът се измъкна от дупката и се просна до тях двете, задъхан тежко. Докато проучваше порязванията си, момичетата развързаха въжето и се облякоха отново. Кери забеляза, че, въпреки стреса, Ксавиър успя да им хвърли по един поглед и на двете с Хедър, докато бяха голи.
— Благодаря — каза той, след като се посъвзе.
— Колко е зле положението? — попита Хедър, бръсвайки от косата си дребни парченца стъкло.
— Няма дълбоки порязвания, повечето са просто драскотини. Можеше да е много по-страшно!
— Да се погрижим за Брет! — каза Кери.
Те побързаха към коридора и коленичиха до приятеля си. Брет беше в съзнание, но очевидно изпитваше болка и изпадаше в шок. Зъбите му тракаха неконтролируемо, а лицето му бе пребледняло. Въпреки това се усмихна, като ги видя.
— Приличаш на лайно — сподели с Ксавиър.
— Ти също. Да се надяваме, че си записал номера на камиона, който те е сгазил!
Брет кимна към трупа на мутантката.
— Провери го сам. Кери хубавичко го подреди!
Ксавиър се изправи и се втренчи в мъртвата твар. Побутна я с крак.
— Хедър, снимай го! Моят мобилен падна долу в ямата.
Без да каже и дума, Хедър докосна копчето на телефона си и прицели камерата към джуджето. Кери стисна Брет за здравата ръка и се вгледа. Отблизо и осветена, тварта изглеждаше дори по-зле, отколкото в тъмното. Кожата ѝ бе подута и бяла, нашарена с червени петна, на вид като екзема в напреднал стадий. Оцелялото око бе не просто голямо, а деформирано, с продълговат, лешников ирис и неравна зеница. На голата светлина белтъкът на окото изглеждаше леко пожълтял. Носът на жената беше широк и плосък, кожата и от двете му страни бе изтеглена нагоре, за да се помести широкият разрез на устата с големите зъби вътре. Челюстта бе масивна и ъгловата. Сега вече Кери разбра как чудовището е успяло с такава лекота да откъсне и сдъвче костите на пръстите на Брет. Ударът със сопата бе изтрил и остатъците от симетрия на лицето на тварта, но като се взираше в него сега, девойката не беше съвсем сигурна дали то изобщо някога е било симетрично. Тънката коса, растяща нарядко по черепа на мъртвата жена, очертаваше челюстта ѝ. Беше трудно да се съди на каква възраст е била.
