След това Кери забеляза нещо друго. Преди това, когато бе нападната в тъмното, тя бе прехапала с все сили нещо, което според нея беше езикът на нападателя ѝ. Езикът на жената на пода не беше пострадал, а и ноктите на трупа бяха затъпени и напукани, докато ръката, която бе стискала Кери, бе въоръжена с дълги, остри като кинжали нокти.
Ксавиър поклати глава:
— Джуджета. Гиганти. Какво ли ни очаква занапред?
— Да не се мотаем наоколо да проверяваме — предложи Кери. — Това не е тварта, която ме нападна по-рано. Което означава, че са поне пет, ако броим и двете, които убихме, както и онези, които Брет е видял.
— Брет — прошепна Ксавиър, — ще можеш ли да вървиш?
Приятелят им облиза устни и кимна.
— Къде ти е мобилният? — попита го Кери.
— Сложих го в джоба си — обясни Брет. — Не исках батерията да падне. Може да ни потрябва после.
— Значи си стоял тук сам, в тъмното?
— А-аха.
— Глупак такъв! — тя го потупа по ръката.
— Не можем да се върнем, откъдето дойдохме — обобщи Ксавиър. Испанският му акцент бе започнал да се усеща по-силно. — Не можем и да продължим нататък, освен ако не ни се плува в натрошено стъкло.
— А всички други врати и прозорци са задънени със стени — допълни Хедър. — Как тогава ще се измъкнем от тази адска дупка?
Кери трепна. Гласът на приятелката ѝ бе станал писклив и трепереше.
Брет простена отново:
— Хора, трябва ми свястна превръзка или поне истински турникет!
— Така или иначе, ще ми е нужен коланът ти — осведоми го Ксавиър.
— Какво? Защо? — намръщи се Кери.
— Понеже си изгубих ножа и ми трябва оръжие, а ти не си в състояние да се биеш, ако отново ни нападнат.
Брет се изкиска и простена:
— Аха, ами, според мен на мен ми е по-необходим в момента, друже.
— Може да използваш сопата ми — предложи Кери.
Ксавиър се усмихна:
— Не, задръж си я. Ако съдим по състоянието на трупа, доста добре се справяш с нея.
Хедър въздъхна нетърпеливо:
— Е, ако вратите и прозорците са всичките блокирани, защо не опитаме да си пробием път насила? Все още разполагам с тухлата си.
Брет отвърна преди някой от другите да се обади.
— Няма начин да се мине покрай тази барикада. Не и без ковашки чук или нещо друго по-сериозно.
Ксавиър погледна към ръцете си за момент и след това стрелна с поглед всеки от приятелите си по ред.
— Трябва просто да намерим друг начин да се измъкнем оттук. А аз знам какъв.
— Какво си намислил?
Кери говореше ниско и тихо, отсичайки рязко думите. Забеляза, че дишането на Брет е станало по-неравномерно.
