Младежът изпищя.
Когато скъси дистанцията, Кери най-сетне успя да види добре врага им в светлината на телефона на Брет. Както и предишният нападател, това също се оказа джудже, но беше дори по-отвратително от предишното. Беше голо, като изключим парче мръсен парцал, щръкнало от вагината му.
Парцалът беше просмукан с прясна кръв. Кери осъзна с ужас, че служи за нещо като тампон. Тялото на жената бе жилесто, но здраво замускулено, а лицето ѝ, дори скрито в мрака, очевидно бе деформирано. Челото ѝ бе изпъкнало, устата ѝ сякаш се извиваше около лицето. Колкото коса имаше, висеше дълга и на кичури, сплъстена от мръсотия. Очите бяха твърде големи за лицето ѝ, а зениците изглеждаха така, сякаш запълват изцяло ирисите. Ръцете на тварта бяха по-дълги от тялото и покрити с изпъкнали мускули. В контраст с тях, краката ѝ бяха просто чуканчета — изсъхнали и безполезни. Въпреки това изродчето се движеше бързо. Заклатушка се към Брет, тичаше на ръцете си и го стигна преди Кери. Младежът се опита да се търколи встрани от пътя му, но женското джудже се надигна на една ръка и го удари по главата с другата. Брет се срути на пода зашеметен.
— Махай се от него, кучко!
Жената се изсмя срещу Кери — високо кикотене, което заглуши писъците на Хедър от тъмната стая.
Кери усети по лицето си внезапен полъх. Погледна нагоре. Право над Брет имаше дупка в тавана — тъмно петно, по-черно от останалата част от коридора. Там висеше отворена тайна врата. Момичето изсумтя в уплашена почуда, когато я осени какво се е случило. Техните похитители бяха запечатали коридора, бяха изключили лампите и ги бяха изчакали да минат под тайната врата. Джуджето бе скочило от тавана право върху Брет.
Жилестата нападателка изръмжа, втренчила поглед в оръжието на Кери.
— Махай се от него! — повтори момичето.
Преди да успее да посегне, Брет се върна в съзнание и замахна към нападателя си с дясната си ръка. Движеше се като на забавен кадър. Изплака и Кери забеляза, че и гласът му е задавен. Пръстите му задрапаха върху рамото на джуджето, което се наведе светкавично напред. Широко отворената му паст се сключи върху китката на младежа.
Брет се опита да си дръпне ръката и изскимтя от отвращение. Кери зяпна. Знаеше какво точно ще последва така сигурно, все едно гледаше лента, която вече е била прожектирана — и макар да вдигна сопата, знаеше, че няма да успее да спре случката навреме.
Жената-джудже захапа. Кръв бликна между устните ѝ и плисна по рамото на Брет. Той изпищя. Ококори очи. Дебелите устни на лицето на джуджето потрепваха. След това то се дръпна рязко назад и разтърси дивашки глава. Кери чу как изхрущяват при строшаването си пръстите на Брет — звук толкова силен, че заглуши дори собствените ѝ писъци.
