Както бяха започнали внезапно, писъците на Ксавиър също така внезапно секнаха. Той не извика момичетата. Не помоли за помощ.
На Кери ѝ се стори, че внезапната тишина е още по-ужасяваща.
Хедър се отблъсна от нея, но момичето я сграбчи за ризата отзад и я дръпна.
— Чуй ме! — каза ѝ настоятелно. — Гледай къде стъпваш!
А след това Брет започна да крещи, с глас, издигнал се до пронизителен писък:
— Махни се от мен… о, Исусе, махни се от мен, мамка ти!
Кери се завъртя трескаво, стресната от бесните му викове.
Хедър се отскубна от хватката ѝ и се втурна на помощ на Ксавиър, но Кери въобще не ѝ обърна внимание. Ксавиър и Хедър не бяха основната ѝ цел. Застина, зяпнала в ужасяващо вцепенение от онова, което виждаше. Мозъкът ѝ се нуждаеше от време да обработи гледката. Почти ѝ се искаше очите ѝ да не са се приспособили към тъмното; да трябва да опипва слепешком, защото тогава нямаше да ѝ се налага да гледа.
Брет беше паднал на четири крака насред коридора. Устните му бяха разтеглени назад в болезнена гримаса. Някаква смътна форма бе залепнала за гърба му и се опитваше да го смаже на пода. Кери присви очи, опитвайки се да види точно какво го язди. Тварта имаше ръце и крака, които не бяха пропорционални на тялото ѝ. Брет я удряше постоянно, но всеки път, когато го стореше, тварта отново го блъсваше в пода. Наблизо, но извън обсега му бяха паднали очилата му, телефонът и стъклото, което носеше вместо кинжал. От носа му течеше кръв. Погледът му бе втренчен в нея.
— Кери…
Преди да успее да завърши, тварта награби в шепа кичур от косата на Брет и тресна главата му в пода. Той изпищя приглушено. Чудовището на гърба му се разсмя налудничаво, дърдорейки лишени от смисъл словосъчетания.
Кери вдигна сопата и се опита да си придаде зловещ вид.
— Хей! — извика.
Тварта все още се притискаше към гърба на Брет, но спря да го блъска и погледна към нея. Бели зъби проблеснаха в мрака.
— Пусни го! — предупреди Кери, като се постара гласът ѝ да не трепери.
Нападателят плю по нея. Нещо топло, мокро и лепкаво се пльосна на бузата ѝ и увисна там. Бавно се стече по страната ѝ, оставяйки следа като от плужек. Отвратена, Кери го обърса с връхчетата на пръстите си. Смрадта беше отвратителна.
Брет се възползва от моментното объркване на нападателя си и успя да се изправи. Все още коленичил, се пресегна зад себе си и удари тварта в главата. Сигурно го заболя, понеже Брет дръпна ръка и тръсна китка, все едно си беше ожулил пръстите. Нападателят се откопчи от гърба му и се олюля. След това, квичейки от — както прозвуча — разочарование, зашляпа отново напред. Движеше се накъсано и спазматично, но беше невероятно бързо. Кери се развика и се хвърли към Брет, молейки се да го достигне първа.
