Младежът наддаде вой. Гласът му се повиши с няколко октави и отекна срещу празните стени и тавана, а джуджето взе да върти яростно глава в опит да откъсне плячката, здраво стисната между челюстите му и най-сетне да откъсне хапката си от ръката на Брет.
Джуджето изръмжа отново. Кери се приближи по-плътно и успя да разгледа засенченото, деформирано лице. Струваше ѝ се сивкаво на светлината на мобилния телефон. Тварта се взираше в нея, докато дъвчеше. Въздъхна, очевидно наслаждавайки се на ястието. От отворената ѝ паст протече черна лига с мехурчета.
Зъбите на изродката дъвчеха месо, сухожилия и кости като месомелачка. Гърлото ѝ подскочи, докато преглъщаше.
Брет се гърчеше на пода, забелил очи и стиснал зъби. Оцелелите му пръсти дращеха по дъските. От чуканчетата плискаше кръв, която се стичаше по вирнатата му длан и нагоре до лакътя му, докато той риташе и се тресеше. Не пищеше, но Кери можеше да познае, че се старае с всички сили. Мускулите на шията му бяха стегнати, а устата му бе зейнала, но единственият звук, който издаваше беше тихо, жалостиво скимтене.
Джуджето се присви и изгрухтя, почти излая, след което отново се нахвърли върху Брет, метна се напред на удължените си крайници. Младежът спазматично се опита да се защити със здравата си ръка, но не бе достатъчно бърз. Тварта се блъсна в хълбока му. Стремително наведе напред глава с широко разтворени хищни челюсти, целейки се в носа му.
А след това Кери завъртя сопата в широка дъга и заби гвоздея в окото на джуджето.
То изпищя — груб, гъргорещ звук — и се юрна с такава скорост, че изби оръжието от ръката на Кери. Затътри се на няколко крачки. Парчето дърво висеше от лицето на ранената изродка и се влачеше по пода. Тварта се заолюлява напред-назад, сякаш се поопомни и се хвърли обратно, втренчена в Кери с оцелялото си око. Препъна се в изпружените крака на Брет и падна по лице на пода. Там и остана да се гърчи спазматично. Червата и пикочния ѝ мехур се изпразниха, заливайки пода и младежа със смрадливи, жълтеникави изпражнения с консистенцията на зеленчукова супа.
Кери посегна надолу, сграбчи шепа от мазната коса на джуджето и дръпна главата му нагоре. След това освободи сопата си. С нея излезе и смачканата очна ябълка, която увисна на края на гвоздея като сплескано, гигантско гроздово зърно. Кери завъртя оръжието в ръцете си и приличният на въже очен нерв се скъса. Разплакана, девойката трескаво разтръска сопата, докато накрая очната ябълка падна от нея. Приземи се в локва изпражнения и кръв.
