— Да го еба! — измърмори Тайлър под нос.
— Ще ти се! — отвърна Кери.
Той се усмихна, но в изражението му липсваше веселие. Продължиха нататък по улицата по-бавно и от лениво пълзящ охлюв. Видът на квартала около тях се влошаваше все повече. Подминаха групичка мърляви на вид барове, чиито клиенти се мотаеха пред входовете, окъпани в ярък неон. След това баровете отстъпиха на заложни къщи и магазини за алкохол, обградени от скапани, миниатюрни къщички.
— Исусе! — изпъшка Брет. — Само виж тези къщи! Как е възможно в тях да живеят хора?
Бяха спрели на червен светофар. Тътнещият бас от колата до тях разтърсваше прозорците им. Голяма група чернокожи младежи стоеше на ъгъла и надзърташе към тях. Когато един от тийнейджърите пристъпи към микробуса и направи неприличен жест, Тайлър настъпи газта и се юрна на червено. Зад гърба им изрева клаксон.
— Заключете вратите! — подкани ги Хедър с ококорени очи.
Тайлър пренебрегна искането ѝ, но всички останали вдигнаха прозорците си. След малко той нацупено стори същото.
— Къде, на майната си, е завоят?
От дъното на буса Ксавиър се обади:
— Пич, ей там има знак за Шосе 30! Това няма ли да ни върне в Литиц?
— Нямам намерение да се връщам в Литиц. Искам да ида в Камдън.
— Майната му на Камдън! — изкрещя Ксавиър. — Да си надничал навън? Накрая просто ще ни освиткат!
Тайлър се взираше право напред.
— Хора, прекалено се шашкате! Да му се не види, тъкмо излизаме от рап концерт. И сега всички се шашкате да караме през града? Сбирщина бели копеленца, това сте вие!
— В случай че не си забелязал — обади се Брет, — и ти също си бял, Тайлър!
— Не съм „бял“. Италианец съм.
Ксавиър въздъхна.
— Всички просто се успокойте! — продължи Тайлър. — Ще се оправим. Докато не се ебавате с никого, и те няма да се ебават с вас!
Той се стараеше да говори спокойно, но беше стиснал зъби. Кери знаеше от опит, че гневът отново бе започнал да се трупа в гърдите му.
Последните останки от маската му паднаха, когато светна лампичката на двигателя и изпод капака започна да бълва пара, която обви предното стъкло.
— Мамка му!
Двигателят се изкашля и умря. Радиото и фаровете умряха заедно с него. Скоростта им намаля от четирийсет мили в час до пет. Изтърколиха се на още няколко ярда и след това спряха. Зад тях ревна клаксонът на друга кола, чийто шофьор губеше търпение. Тогава Тайлър пусна аварийните, но и те не проработиха.
— Мамицата му!
Той отвори вратата, излезе и махна на другата кола до тях. След това се гмурна отново в буса и дръпна щифта на капака. Каза:
