— Хванете се за ръце — прекъсна го Ксавиър. — Хедър, върни ми ножа, но внимавай да не ме наръгаш с него!
Затуткаха се наоколо в тъмното, търсейки се един друг. Нечия ръка обхвана тази на Кери. Дланта беше потна и в кожата ѝ се отъркаха дебели мазоли. Тя стисна здраво, търсейки утеха, и хватката около китката ѝ на свой ред се стегна. Одраскаха я дълги, заострени нокти. Кери се вкочани. Стомахът ѝ се превъртя и мускулите ѝ се стегнаха. Брет и Ксавиър имаха къси нокти. Също и Хедър. Оплакваше се от това всеки път, когато те трите с Кери и Стеф отиваха заедно на спа процедури. Цепеха ѝ се всеки път, когато се опитваше да си ги пусне по-дълги.
Ръката стисна по-здраво. Кери изпищя. Опита се да се измъкне от хватката, но пръстите на непознатия се стегнаха като менгеме. Ноктите се забиха в кожата ѝ. В тъмнината чу Ксавиър, Брет и Хедър да отвръщат на писъка ѝ, но беше прекалено паникьосана, за да ги предупреди за опасността. Сопата се изплъзна от другата ѝ ръка и издрънча на пода. Нападателят я дръпна напред и Кери за малко да падне. Усети горещ, кисел дъх в лицето си и нещо топло и мокро се плъзна по бузата ѝ. Осъзна, че това е език. Разтърсвана от отвращение, отвори уста да изпищи отново. Пъргавият език се пъхна между устните ѝ. Стресната до немай-къде, Кери стисна зъби.
Сега беше ред на нападателя ѝ да изпищи. Врещеше откъслечно и задавено, понеже девойката бе захапала здраво езика му. Кръв напълни устата ѝ. Догади ѝ се дотолкова, че разтвори челюсти и се олюля назад. Невидимият нашественик застена от болка и след миг стъпките му отекнаха по коридора — ранен, бе обърнал нападението в паническо бягство.
— Кери? — обади се Ксавиър. — Какво става?
Момичето се опита да отговори, но успя само да изстене. С трепереща ръка порови в джоба си, извади запалката и я светна. Пламъчето се люлееше. Брет, Хедър и Ксавиър се втренчиха загрижено в нея.
— Какво има? — попита отново Ксавиър. — Какво, по дяволите, се е случило?
— Там… имаше нещо… някой… с нас. Сграбчи ме. В началото помислих, че е някой от вас, но…
Кери не успя да довърши. Стомахът ѝ къркореше зловещо, тя се смъкна на колене, пусна колелцето на запалката, наведе се напред и повърна. Приятелите ѝ замърмориха стреснато и объркано, но когато се опита да им отговори, стомахът ѝ отново се обърна. Вдигащата се от собствения ѝ бълвоч смрад я накара да повърне за трети път. Тримата ѝ спътници наизвадиха мобилните си телефони и използваха екраните им, за да ѝ светят. Хедър се наведе над Кери и вдигна косата ѝ. Разтри гърба на приятелката си и ѝ зашепна утешително. Момичето постоя още няколко секунди, давейки се на сухо. Накрая се изправи на крака и обърса уста.
