— Какво, на майната му, е туй пък? — намръщен, Тайлър посочи към големия, омачкан знак „ПЪТЯТ Е ЗАТВОРЕН“.
— Блокиран е — каза му Брет.
— Знам, че е блокиран, лайноглавецо. Благодаря за помощта!
— Трябва ти джипиес — заяви Стефани. — Моите родители ми купиха за рождения ден миналата година. Никога не се губя.
Тайлър се намръщи още повече:
— Твоите родители ти купуват всичко, принцесо.
Стефани сви рамене:
— Е, ако имаше джипиес, нямаше да седим сега тук, нали така?
— Изненадва ме, че знаеш как да програмираш шибаната джаджа.
— Хей! — обади се Брет в защита на приятелката си. Гласът му потрепваше от нерви. — Я по-кротко, Тайлър!
— Я си затваряй плювалника, Брет!
— Няма защо да се обиждаме. Стига толкова, че иначе ще… — гласът на Брет заглъхна. Той се размърда с неудобство.
— Ще какво? — подразни го Тайлър. — Ще ме биеш на шах? Я си сядай на мястото и затваряй човката, женчо!
Доловила нарастващата му нервност, Кери се опита да успокои приятеля си:
— Тайлър, защо просто не обърнем и не се прибираме вкъщи? Не сме толкова на зор за трева!
Красивото лице на Тайлър се сбръчка за момент и тя проследи стъпка по стъпка как приятелят ѝ се опитва да дръпне юздите на гнева си. Насаме, само между тях си двамата, Тайлър беше страхотен сладур, но определено си имаше и проблеми с избухливостта. Когато му изтървеше края, обикновено ситуацията се вкисваше. Никога не бе посягал да я удря или нещо подобно. Но говореше разни неща — думи, по-болезнени от какъвто и да е юмручен удар.
Той поклати глава:
— Всичко е наред. Мога да заобиколя. Просто трябва да се върнем едно каре назад и да намеря удобен път!
В крайна сметка обаче заобикалянето ги отведе на противоположната страна на моста „Бен Франклин“. Спокойната фасада на Тайлър се пропука, когато се оказа, че карат по усуканите улички на Лоуър Карлайсъл Трууей и криволичат през един от най-лошите квартали на Филаделфия. Улиците гъмжаха от проститутки, които изглеждаха оживени. Когато минаваха край нея, някаква жена с хлътнали очи и червена като пожарникарска кола коса им показа среден пръст. На ъгъла на устата ѝ цъфтеше огромен херпес. Брет ѝ махна. Стеф го ръгна с лакът в ребрата.
Улицата беше неравна и напукана. Колата подскочи над зейнала канална шахта и се олюляваше и дрънчеше толкова зловещо, че Дъстин като нищо би гръмнал братчето си с бойна карабина. Нещо задра по пода на возилото. Брет изпъшка от задната седалка, а останалите се свиха, щом стърженето се проточи на доста прилично разстояние.
