Пол взе фенерчето си и светна с лъча надолу в шахтата. В стената беше вградена ръждива желязна стълба. На дъното беше тъмно. Чуваше се звук от капеща вода. От тунела лъхна извънредно неприятна миризма. Пол се намръщи и извърна глава. Надушваше канал, очевидно, но имаше нещо друго. Нещо, което не можа да идентифицира.
— Мамка му — промърмори. — Стигнах чак дотук. Защо пък да не проверя?
Върна се при баничарката и извади работния колан. Пристегна го около изпъкналото си шкембе. Оборудва се с разнообразни инструменти — ръчната ацетиленова горелка, резачка за болтове, лост, отвертки и други пособия на занаята. Нямаше как да се отгатне какво ще му потрябва там вътре и нямаше особено желание да търчи напред-назад до буса. Доволен, Пол се върна при дупката. Пъхна фенерчето си под мишница, спусна се надолу по стълбата и изчезна от поглед.
Преди Кери да успее да изпищи отново, Ксавиър притисна длан върху устата ѝ. Тя се опита да се бори с него, устните ѝ направо пареха върху кожата му и все пак успя да издаде поредица приглушени изписквания. Ксавиър я стисна по-здраво и Кери завърша с ръце и го заудря. Той почти не забеляза. Вместо това се взираше ококорен в Хедър, която току-що беше влязла в стая от дясната им страна. Изражението ѝ на пълно изумление съответстваше на неговото.
— Ксавиър?
— Хедър! Дявол го взел, къде беше? Добре ли си?
Кери спря да се бори. Ксавиър я пусна и прегърна Хедър, притискайки силно приятелката си в обятията си.
— Добре ли си? — повтори. — Когато побягна така, си помислих, че…
— Добре съм… вече — Хедър с въздишка се облегна на него. — Имам чувството, че ще повърна. Сигурно е от адреналина.
Той я погали по косата.
— Сигурна ли си? Поряза си крака.
— Вече спря да кърви, но още боли. Изгубих си обувките. Малко съм насинена, но нищо сериозно. Толкова се притеснявах да не би вие да… че ви е спипал.
Ксавиър я стисна още по-силно.
— Измъкнахме се. Също и Брет.
— Къде е той? — Хедър се огледа в търсене на приятеля им.
— Не знаем. Кери го видя да бяга в обратна посока. Предполагаме, че онази твар е тръгнала след него.
— О, мили Боже! Дано да е добре. Също и Стеф.
Нито Ксавиър, нито Кери коментираха желанието ѝ.
Хедър се ококори.
— Стеф е добре, нали? Нали и тя е избягала?
— Мъртва е — отвърна Ксавиър. — Онзи… едрият я спипа.
— Стеф…
Нещо зачегърта зад стените — леки, перушинести подрасквания. И Хедър, и Кери подскочиха, стреснати от звука.
— Просто плъх — прошепна Ксавиър. — Не обръщайте внимание.
