Пол заобиколи към страничната стена на къщата, надничайки през рамо, за да се увери, че брегът все още е чист. Когато излезе от полезрението на улицата, се приближи до един от прозорците на първия етаж и надникна вътре. Беше тъмно като в рог. Той включи фенерчето и посвети с него през прозореца. Светлината се отрази обратно към него. На Пол му отне секунда да осъзнае, че стъклото е боядисано в черно. Бърза проверка удостовери, че и останалите прозорци от тази страна на къщата също са боядисани. Поклащайки глава, той се вслуша отново. В къщата все още цареше тишина. Пол извади отвертката и почука по ъгъла на една от рамките. Стъклото се напука, но не се счупи — точно както той се надяваше, че ще се случи. Използвайки отвертката, откърти от прозореца триъгълно парче стъкло, след това светна с фенерчето вътре, надничайки в дупката.
Видя само тухли.
Някой е построил стена върху прозореца?
Сега вече го глождеше интерес. Ако някой си бе дал труда да предотврати по такъв начин нахлуванията, значи имаше вероятност сградата да е останала извън обхвата на крадци и бездомници. Нямаше начин да се отгатне какво ли ще намери вътре.
Пристъпи към втори прозорец и повтори процеса. Зад него откри друга тухлена стена, но зидарията беше с различна текстура и цвят. Пол предположи, че тази е била построена по друго време.
Няма начин, ще вляза вътре!
Той заобиколи къщата и намери задна врата. Тя също се оказа заключена и здрава като предната. Пол нямаше съмнения, че може да разбие и двете врати, но ако го стореше, щеше да вдигне доста шум и да привлече нежелано внимание.
Вместо това реши да провери дали къщата има мазе и, ако имаше, дали в него може да се влезе отвън — през някой предпазен панел или ако ще и просто стълбище. Претърсването му отне няколко минути и макар да определи, че сградата наистина е снабдена с мазе, то към него нямаше достъп отвън. Имаше обаче шахта на канализацията съвсем наблизо. Пол се зачуди дали тунелът води по някакъв начин към подземията. Понякога се случваше в старите къщи.
Върна се в баничарката и взе тънък, но здрав кабел. След това се насочи към шахтата. Прокара кабела през капака, стегна се и напъна здраво, сумтейки от усилието. През кръста му пробяга болка и сухожилията на врата му изпъкнаха, но капакът помръдна. На инч. После на два. Най-сетне успя да го махне от пътя си, разкривайки шахтата. Остави капака да падне на земята с приглушено издрънчаване.
По челото на Пол се стичаше пот. Избърса я с опакото на ръката си. Капаците на шахтите винаги го озорваха — но също така струваха добри пари. Трябваше да натовари този в баничарката, преди да си тръгне.
