Младежът сви рамене, остави завесата да се спусне на мястото си и се прегърби в стола.
— Зяпането през този прозорец — продължи Пери, — няма да доведе до друго, освен да привлече нежелано внимание!
— Я остави момчето на мира! — скара се Лауанда на съпруга си. — Та ти правеше същото допреди малко!
Крис, Дуки, Маркъс и Джамал се изкикотиха в ъгъла.
Пери си гаврътна отново от бирата и стрелна жена си с мръсен поглед над ръба на кутийката. Бяха минали петнайсет минути от обаждането на 911, и поне засега никой не бе реагирал на повикването. Той беше предложил на момчетата да почакат ченгетата отвън, но Лауанда набързо отхвърли идеята, като ги покани в дневната. Така че сега му се налагаше да ги забавлява, а би трябвало да се приготвя да си ляга. Публиката в студиото по телевизора се разсмя, когато Тайлър Пери се втурна да обикаля наоколо в женски дрехи. Домакинът простена, чудейки се защо му е затрябвало на човека във всичките си шоута и филми да се преоблича като дебела дама. Мразеше ситуационните комедии на Тайлър Пери, но ги гледаше, понеже обикновено Лауанда контролираше дистанционното. Всяка вечер с ужас се посвещаваше на епизодите на „Танцувайки със звездите“ и смотаните комедийки.
— Ченгетата няма да дойдат — заяви Маркъс. — Губиме си времето, йо!
— Може — съгласи се Лео, — а може би ще. Но поне направихме нещо.
— Това е хубав девиз — похвали ги Лауанда, поднасяйки им чиния с бисквити. — Ще стигнеш далеч в живота, ако се придържаш към него!
Лео се усмихна, но Пери можеше да познае, че младежът просто угажда на жена му.
— Къде да стигне? — попита Джамал. — До съседната улица? Мамка му, г-жо Уоткинс! Няма къде да се бяга от тоя квартал, освен ако човек не го бива в рапа или в баскетбола. Или му се продават дроги.
— Правилно си сфанал лайната! — съгласи се Дуки.
— Бих била благодарна, момчета, ако не псувате в къщата ми! — Лауанда остави бисквитите. — На г-н Уоткинс му е разрешено, но само защото е стар и с установени навици!
— Извинявайте! — Дуки се прегърби.
— Няма нищо. И ме чуй. Хич да не казваш, че няма накъде да се бяга от този квартал. Не мисли по този начин. Винаги има възможности. Просто трябва да почакаш да се отвори правилната врата. Можеш да станеш какъвто си пожелаеш. Хората казваха, че никога няма да има черен президент, но грешаха, нали така?
— Той не е черен — възрази Джамал. — Майка му е бяла.
Лауанда се намръщи.
— Я покажи малко уважение! Човекът ти е президент. Знаеш ли колко се е борил, докато се окаже там, където е днес? Трябва да взимаш пример от него, не от някакви си рапъри!
