— Може — съгласи се Джамал — но това не променя факта, че майка му е бяла!
— И какво от това? — попита Лауанда. — Няма значение. Той е черен също като теб и мен.
— Мамка му, определено е по-черен от Крис — отбеляза закачливо Маркъс. — На тая улица няма друг по-жълт7 от него!
— Я се шибай, копеле! — отвърна Крис, повишавайки тон. — Престани. Казах ти и преди същото!
— Йо! — ревна Лео. — Тя ви помоли да си следите приказките, тъпи лайна такива! Стига с мръсните приказки!
Пери си дръпна голям гълток от бирата и наум наруга жена си за чувството за благотворителност и обществена отговорност. Погледна отново към телевизора, след това добави към списъка с неща за проклетисване и представата ѝ за качествен избор на развлекателни програми.
По стената затанцуваха фарове, изкървиха през завесите, втурнаха се по снимките в рамки и по часовника, който Пери и Лауанда бяха получили като сватбен подарък. Лео дръпна завесите и отново надникна навън.
— Синьодрешковците ли са? — полюбопитства Маркъс. — Да не се показаха най-сетне?
— Не — отвърна Лео, взирайки се по-внимателно. — Някаква стара баничарка. Обикаля наистина бавно, сякаш търсят нещо или някого.
— Отрядът за борба с организираната престъпност! — предположи Пери. — Или може би екип под прикритие?
— Не мисля — Лео поклати глава. — Изглежда доста скапано. Обаче я кара бял пич. Не го виждам съвсем добре, тъй че не съм сигурен, но не съм го мяркал наоколо досега. Също и бусчето.
— И накъде е тръгнал? — попита Пери.
— О, мамка му! — Лео се обърна и се втренчи в групата си. Беше се ококорил. — Към къщата!
Пери остави бирата си.
— Е, тогава трябва да са ченгетата!
— Да излезем навън да позяпаме! — предложи Джамал. — Може да видим някоя гнусотия!
Момчетата се надигнаха, но Лауанда вдигна ръка и им даде знак да седнат отново.
— Задръжте малко — каза тя. — Не знаем какво ще се случи. Ако има стрелба или нещо такова, тук сте в по-голяма безопасност!
Пери скочи на крака:
— Хубаво де, нека ходят да гледат! Няма какво да им стане, поне докато не идат чак до къщата!
„Освен това — помисли си той, — така ще ги махна от дома си по-бързо!“
Лауанда му се озъби. Пери отвърна на гримасата ѝ. Взираха се един в друг за момент, после той се предаде. Обърна се встрани с въздишка.
— Хайде, момчета! — подкани Лео и тръгна към вратата. — Вече отнехме твърде много от времето ви, г-жо Уоткинс! Време е да тръгваме. Благодаря, че ни позволихте да ползваме телефона!
— Момчета! — притеснена, Лауанда скочи от мястото си. — Наистина предпочитам да останете вътре!
