— Г-н Уоткинс — поздрави Лео, — спите ли?
— Да ти приличам на заспал, момко? Защо блъскаш по вратата ми по това време на нощта? — Пери присви подозрително очи. — Да не си надрусан?
— Не, не сме се друсали, мамка му! Познавате ме достатъчно добре, г-н Уоткинс!
— Може би — призна Пери, — но напоследък човек никога не знае. Помислих си, че може да идвате тука сичките да ме оберете или нещо подобно.
Лео се намръщи, искрено обиден:
— Сега пък откъде измислихте подобно нещо?
— Какво стана с онез, белите хлапета? Сплашихте ли ги?
— Нищо не сме им направили — възкликна Джамал, но се смълча отново, щом приятелят му го стрелна с поглед.
— Е, постреснахме ги малко — призна Лео, обръщайки се отново към домакина си. — Но нямахме нищо лошо наум. Просто се забавлявахме, сещаш се. Щяхме даже да им помогнем с колата.
Пери се намръщи:
— Да им помогнете ли? Че вие не сте механици!
— Не, не съм. Но Ейнджъл е. Мислехме си да…
— Онзи, дето върти гаража ли?
— Аха. Преценихме, че онези ми ти хлапета имат пари, нали? Така де, носеха хубави парцалки и беше твърде очебийно, че не са от района. Щяхме да ги заведем при Ейнджъл да го накараме да поправи колата и след това да вземем комисиона — сещаш се, правото на намерилия и таквиз ми ти работи.
Пери отметна глава и се разсмя.
— Правото на намерилия ли? Хлапе, това да не ти е шибаното Тройно А!
Лео не обърна внимание на подигравката.
— Може ли да ползвам телефона Ви, г-н Уоткинс?
— За какво?
— Ще викна полиция. Ще им кажа за тези хлапета.
— Нямате ли си мобилни?
Младежите свиха рамене и поклатиха глави.
— Не — отвърна Крис. — Не можем да си ги позволим.
— Е, и аз също си нямам телефон — излъга Пери. — Проклетата телефонна компания го изключи преди две седмици. Каза, че…
Той замълча, когато Лауанда се примъкна иззад него и нежно го издърпа от вратата.
— Момчета, вие влезте вътре. Но не с обувките. Събуйте се отвън. Не ви ща да ми мъкнете мръсотия тука. Тъкмо съм чистила тая заран.
Усмихнат, Лео пристъпи в къщата и стори както му бе заръчано. Големият пръст на левия му крак стърчеше през дупка в чорапа. Едно по едно и останалите хлапета го последваха вътре и си свалиха обувките.
Пери простена.
— О, за Бога, Лауанда…
Тя го усмири с твърд поглед.
— Лео и приятелите му искат да се забъркат и да постъпят както е редно. Това определено е нещо, по-голямо от всичко, на което хората са склонни в последно време. Ако искат да ползват телефона ни, тогава най-добре да им позволиш, мътните те взели. Само какъв пример им даваш, Пери Уоткинс!
