— Каква, по дяволите, е тази гюрултия? — попита неуверено. — Чух викове. Онез дилъри пак ли се бият за ъгъла?
Пери поклати по-силно глава, вдигна празна кутийка от бира и изплю в нея тлъста храчка. Сърцето му туптеше забързано, а коленете му бяха омекнали и гумени. Къщата в края на квартала винаги оказваше такъв ефект върху него, още откакто бе малко момче. И все още го разтърсваше целия. Особено когато някой влизаше вътре.
— Проклети глупаци. Ето това става. Гадни проклети глупаци!
— Кой?
— Някакви бели хлапета. Като гледам, май колата им се е строшила. Лео и онези лигльовци, дето се мотае с тях… ами, опитаха се да им помогнат, но белите хлапета избягаха.
Лауанда замълча за момент.
— Накъде побягнаха?
Пери понижи глас:
— Познай.
— О, Боже! — жена му се ококори. — Никой не приближава тази сграда. Не и ако му се живее. Всички наоколо знаят, че къщата е обладана от духове!
— Всички наоколо — подчерта Пери. — Но проклет да съм, ако тези хлапета бяха от района.
— Хайде, миличък — Лауанда подръпна нервно ризата му. — Махни се от прозореца. Някой може да те види!
Пери устоя на желанието да отстъпи.
— Кой ще ме види? Призраците в къщата ли? Те са заети в момента. Имат си… компания.
— Знаеш какво се случва, когато по тия места хората не си гледат своята работа!
— Какво? Да не смяташ, че ги е грижа за старец, който наднича през прозореца си? Че ще влязат през мазето ни? Ще ме хванат, докато седя на тоалетната чиния? Пълни глупости, Лауанда! Няма нищо свръхестествено в тази къща! Просто е пълна с луди, навъдени в кръвосмешение наркомани!
— И откога си спрял да вярваш в историите за онова място? След изчезването на всичките хора, влезли вътре?
— Не казвам, че не вярвам. Разбира се, че къщата е опасна. Страховита. Но не става дума за чудовища. Каквито и да са обитателите ѝ, те не безпокоят никого, докато хората не вземат да си пъхат носовете вътре. Просто — като навсякъде другаде в този квартал — най-добрият начин да стоиш настрани от неприятностите е да не се забъркваш в тях. Та, докато си мируваме и не ги безпокоим, всичко ще е наред. Знаеш как е в квартала. Трябва да си пазиш гърба и да се грижиш за своите си лайна. Ако не го правиш, рано или късно улицата ще те гепи.
Пери дръпна завеската и отново надникна навън. Забеляза, че неколцина от съседите им също надзъртат през прозорците си — притеснени и объркани също като тях двамата.
И също толкова виновни в бездействие, колкото и той самият.
