Гигантът се изправи в пълния си ръст, вдигна чука, замахна с него пред себе си и изрева — дали от гняв или от смях, Кери не успя да проумее. Вероятно и от двете. Издигаше се значително над седемте фута4. Гърдите, раменете и краката му бяха подплатени с дебел пласт мускули. Кожата му бе с цвета на проволоне5 и покрита с големи кафяви брадавици и гноясали рани. От отворената му уста капеше кървава слюнка и се стичаше около венци, отдръпнали се назад от почернелите му, изпочупени зъби. Гигантът дишаше хриптящо и накъсано. Главата му беше плешива и деформирана. Взираше се злобно в младежите, а очите му бяха почти идеално обли, не овални. Зениците му бяха черни. Беше практически гол, облечен само в черни торби за боклук, придържани заедно от олюпено тиксо. Торбите шумоляха при всяко движение. Пенисът му — голям като всичко останало по него — подскачаше и се люлееше, щръкнал между найлоновите парчета. От тази гледка на Кери ѝ се догади. Нападателят не беше обрязан и кожичката изглеждаше възпалена. От разложения член на пода капеше гной. Но най-ужасна от всичко беше смрадта. Беше отвратителна — вкиснало мляко, смесено с изпражнения и пот. Носът на Кери пламна.
Всичко това се отпечата в съзнанието ѝ буквално за секунда, но това бе най-дългият миг в нейния живот. Времето сякаш бе спряло.
След това се юрна в галоп.
Грамаданът я шамароса с опакото на ръката си и Кери загуби равновесие. Блъсна се в отсрещната стена и се смъкна на пода. Плю кръв и мерна с поглед изтърваната си запалка. Без да се замисля, посегна и я грабна. Лудият се разсмя. Кери се помъчи да се изправи на крака, но се подхлъзна в разливащата се локва от кръвта на Тайлър.
Нападателят им се разсмя отново. С другата си ръка завъртя чука. Кери гледаше и се присви, когато Ксавиър се изплъзна под удара, спасявайки се на косъм от размазване на гръдния кош.
Петимата младежи се разпръснаха. Хедър с писъци се втурна към края на коридора и отвори една от вратите, през която изчезна. Единствени следи от преминаването ѝ останаха кървавите стъпки, които се отпечатваха подире ѝ. Ксавиър извика след Хедър, но тя или не го чу, или не посмя да се обърне. Възползвайки се от това, че непознатият се занимаваше с Брет и Стефани, Ксавиър се приведе над Кери и ѝ подаде ръка. Тя се улови за него и се изправи на крака. Втурнаха се по коридора в сляпа паника, забравили за Стефани и Брет. Забравили за Тайлър. Забравили дори един за друг. Единствената мисъл, горяща в мозъците им, бе свързана с оцеляването.
