— Какво има?
— Заяжда или нещо такова. Шибаното нещо не ще да се отвори!
Ксавиър изсумтя:
— Да не се е заключила като я блъсна?
— Че откъде да знам?
— Кротко, брато. Говори по-тихо. Не искаме негодниците да ни чуят!
— Заеби. Няма да стоя в тая дупка цяла нощ. Колата на шибания ми брат е това!
— Да се беше сетил за това по-рано!
Тайлър се врътна с лице към приятеля си. Заби пръст в гърдите на Ксавиър.
— Тая лайняна история не е по моя вина. Брет е човекът, дето ги нарече негра!
Ксавиър се вцепени. Стисна зъби. За момент на Кери ѝ се стори, че ще удари Тайлър, но след това се отпусна. Вдигна ръце в знак, че се предава.
— Добре! — прошепна. — Хубаво. Кротко. Все едно, не можем да избием тази врата, човече! Ако онези типове още са там, ще ни чуят. Най-добрият ни ход е да влезем в някоя от стаите, да намерим прозорци и да видим дали можем да надзъртаме през цепнатините между дъските. Може би ще успеем да отгатнем къде са преследвачите ни!
Тайлър кимна и прегърби рамене:
— Прав си.
Той тръгна напред и отвори първата врата от лявата си страна. Ръждивите панти изскърцаха, когато тя се врътна бавно, потъвайки в мрака. Кери пристъпи иззад Тайлър и вдигна запалката си над главата му, за да освети стаята отвъд.
— Побързай! — прошепна. — Запалката ми се загрява!
Тайлър се поколеба.
И в мига на колебанието му всичко се промени.
Случват се гадости.
Кери съзря надвиснал, обгърнат в тъмнина силует, застанал от другата страна на прага. Знаеше, че и Тайлър го е видял, понеже се вцепени целия. Не издаде нито звук. Момичето се опита да каже нещо, да предупреди останалите, но устата ѝ внезапно бе пресъхнала и езикът ѝ се бе превърнал в шкурка. Дъхът ѝ заседна в гърдите.
Човекът вътре в стаята бе невъзможно едър. Тя не можеше да различи чертите му, но главата му би трябвало практически да докосва тавана. Раменете му бяха широки, а гръдният му кош — с размерите на варел. В ръката си непознатият държеше нещо. Приличаше на гигантски чук.
Тайлър изстена.
Движението бе бързо като светкавица.
Когато Кери беше на дванайсет годинки, по-големият ѝ брат успя да се докопа до няколко пръчки М-80. Бяха дълги колкото дланта ѝ и сърцето ѝ се свиваше от притеснение, когато ги държеше. Брат ѝ и колежанските му дружки набутаха експлозива дълбоко в една диня — просто за да видят какво ще се случи. Когато запалиха фитила, тресна титанична гръмотевица, последвана от обилен дъжд от семена, розова пулпа и кора.
Същото се случи с главата на Тайлър. Само дето не бяха семки и кора, а кости, коса и мозък. Топла влага плисна Кери през лицето и се просмука в ризата и сутиена ѝ. Усети я чак в гърлото си. Усети я да се стича по главата ѝ и вътре в ушите. Нещо топло, меко и
