цопна върху устните ѝ и се хлъзна надолу. Момичето се задави и изтърва запалката си.
Тайлър остана прав за момент — просто се олюляваше. После рухна на пода с глухо тупване.
Кери зина да изпищи, но Брет я изпревари.
Зловещият гигант се метна към тях.
— Да му се не види лайнарщината — промърмори Лео, — не отивам по-навътре!
Маркъс и останалите го наблюдаваха притеснено. Бяха се спрели на ръба на осветената от лампите зона, на около петдесет ярда от изоставената къща в края на карето. Над луната се бяха настанили няколко облака и сега парцелът бе тъмен като в рог.
— И просто ще ги оставиш да им се размине? — поинтересува се Джамал. — Нали чу как ни нарече онзи?
Лео кимна:
— Чух. Но виж фактите, Джамал. Шест бели хлапета. Съдейки по дрехите им и всичко останало, бих рекъл, че идват от предградията. Влизат в града, губят се, чупи им се колата баш в нашия квартал — и след това се появяваме ние. Сигурно са омацали гащите от страх!
— Вярно си е — съгласи се Маркъс. — Сигурно са си помислили, че ще им пробутваме дрога или нещо подобно. Като нищо си седят вкъщи, зяпат „Жицата“ и подобни повръщни, и си мислят, че всички в гетото са дилъри.
— Гадна работа — отвърна и Крис. Той беше най-малкият в групата и взимаше пример от всички тях. Особено от Лео и Маркъс. В търсене на одобрението им, винаги се съгласяваше с всичко, което решаха. — Та какво ще правим сега?
Лео се поспря, за да обмисли какви варианти им се разкриваха. Взря се в къщата и в обграждащия я мрак. Вечерта беше хубава. Бяха ходили на парти, бяха срещнали там момичета, прекараха си добре. Светът се въртеше, както си се полага. Когато се натъкнаха на повредения бус, просто си вървяха към къщи, шегуваха се един с друг и се смееха. Веднага разбраха, че тийнейджърите в колата имат нужда от помощ. Не им беше мястото тук. Бяха външни лица. Лесна плячка. През деня този квартал беше кофти, но нощем… нощем си беше истинска джунгла. Нощем по улиците скитаха чудовища.
А в мрака се криеха дори и по-лоши твари.
По улицата обикаляха курви на крек, хероин и мет, готови да отворят разядените си от болести усти и други отвори срещу десет или двайсет кинта — достатъчно да си вземат следващата доза. Дилърите на дрога контролираха всичко — уличните ъгли, къщите, жилищните блокове и онова, което се намираше помежду им. В къщите имаше плъхове, мухъл, хлебарки и всякакви други опасности за здравето. Счупена канална тръба изливаше лайна и пикня насред улицата, но водопроводната компания не правеше нищо по въпроса. Ченгетата не слизаха насам, освен ако не им се случваше да минават през района на път за сигнал отнякъде другаде. Тук не пристъпваха нито линейки, нито пожарникари. „Да служа и защитавам“ не значеше кой знае какво в тази част на града.
