— Ехо? — от гърлото на Брет излезе само дрезгав шепот. — Има ли някой?
Не получи отговор.
Младежите надникнаха през прага, но вътрешността на къщата бе скрита в дълбока, потискаща тъмнина. Кери остана с впечатление, че ако протегне ръка, мракът ще се окаже материален, ще притежава силата да всмуче пръстите ѝ като катран. Ксавиър разбута групичката и прекрачи във фоайето. Кери го последва. Стефани се поколеба за момент, преди да премине прага редом с Хедър, която куцаше и все още оставяше кървави следи след себе си. Брет се влачеше зад тях, следван от Тайлър, който с влизането си здравата тресна вратата. Звукът отекна неприятно. Останалите от групата раздразнено се заобръщаха към приятеля си. Тайлър сви оправдателно рамене.
— Трябва ни някаква светлина — прошепна Кери, извади запалката си и я щракна.
Пипалата на тъмнината сякаш се сбраха около пламъка. Тайлър отвори своята запалка и последва примера на приятелката си. Хедър, Ксавиър и Стефани отвориха мобилните си телефони, добавяйки към осветлението слабото, зелено сияние на екраните им.
Кери се завъртя в кръг, озарявайки със запалката си помещението, в което бяха попаднали. В бузата ѝ се отърка паяжина. Тя потрепери и я бръсна встрани. Стояха във влажно, мухлясало фоайе. Коридор потъваше в мрака. Няколко затворени врати по протежението му водеха към други части на къщата. Жълтите тапети се белеха на големи парцали от опърпаните стени, а под тях се виждаше напукана гола мазилка, напръскана с черни петна мухъл. В дюшемето на пода зееха дупки, през които си бяха прогризали път плъхове и насекоми.
Нещо се защура в сенките — сух, шумолящ звук. Хедър потисна писъка си.
— Чуваш ли нещо? — обърна се към Тайлър Ксавиър, кимайки към вратата.
Тайлър се наведе по-плътно и се вслуша.
— Нищо. Запалката обаче ми изгаря пръстите до кокал, да знаеш.
Той освободи копчето и пламъчето изчезна. При все че другите запалки горяха и мобилните телефони светеха, в помещението внезапно стана по-тъмно.
— Може да са се махнали — предположи Брет. — Може да са се отказали.
— А може — отвърна Тайлър, — да се ебават с колата на Дъстин, докато си седим тук. Да му еба майката!
Той посегна към дръжката на вратата.
— Какво правиш? — прошепна Кери.
— Надничам навън. Просто ще я отворя мъничко.
Той врътна топката. Дръжката не помръдна. Тайлър я разтърси, но тя си остана неподвижна. Твърда като камък.
Стефани се премести по-близо до Брет и надникна над рамото му, втренчил поглед в приятеля им.
