Кери погледна през рамо и видя, че Лео и останалите от бандата му се навъртат около ръба на пустошта, като бавно пристъпват напред-назад. Той извика нещо, но групата бегълци вече беше твърде далеч, за да се чуе какво казва. Сигурно поредната заплаха. Кери се зачуди защо ли толкова бързо се бяха отказали да ги гонят.
Може би им стигаше да се заемат с изоставената им кола? Тя усети пристъп на съжаление. Горкият Тайлър — Дъстин щеше да откачи, когато разбере.
Ксавиър ги подкани да побързат, внимаваше да прескача най-гадните дупки и ги водеше около купчините отпадъци. На ръба на истерията, Брет си мърмореше нещо с тих глас.
— Вземи млъкни! — нареди му Ксавиър. — Заради твоя тъп задник загазихме в тази каша. Какво, по дяволите, си мислеше, тъпо копеле такова?
Вместо да му отговори, Брет изхлипа.
Ксавиър връчи на Стефани мобилния ѝ.
— Благодаря! — промърмори тя.
— Сега какво? — попита Тайлър, обръщайки се към Ксавиър.
— Там вътре — приятелят им кимна към изоставената къща. — Скриваме се вътре и викаме ченгетата!
— Но онези ще ни видят да влизаме! — прошепна Хедър.
— Не мисля — отвърна Ксавиър. — Виждаме ги там зад нас благодарение на уличните лампи. Но тук е тъмно. Забелязах го, докато тичахме насам — в тази посока всичко тъне в пълен мрак. Пълен. Ще сме в безопасност поне докато сме бързи и тихи.
Стефани огледа къщата подозрително.
— Ами ако там живее някой?
— Я се вгледай внимателно! — възрази Ксавиър. — Кой ще живее в дупка като тази!
— Наркомани — започна да изброява Кери. — Бездомници. Плъхове.
Вместо да отговори, Ксавиър подмина приятелите си и се изкатери по продънените стъпала на верандата. Те простенаха под тежестта му, но го удържаха. Перилото се заклати, когато го хвана за опора и от него се посипаха малки люспи боя и ръжда.
Останалите го последваха. Кери изучаваше грубата тухлено-хоросанова външна стена. Тя беше покрита с болнав, белезникаво зеленикав мъх. Прозорците до един бяха преградени с петносани от влагата шперплатови плоскости. Колкото и странно да беше, за разлика от редицата къщи, тази изоставена сграда бе лишена от графити.
Когато всички се озоваха на верандата, Ксавиър проучи хилавата дървена врата. Тя беше изкривена и разлепена от водата, от нея се белеха няколко пласта боя и разкриваха дъга от болнави цветове. Той намери бравата, стара топка, и я завъртя. Вратата се отвори с пронизително скърцане. По рамото и по косата му се посипаха мръсотия и люспи боя. Ксавиър отстъпи и бръсна боклуците.
