- Прескъпа Скрайб Върджин...
Доктор Джейн, която тъкмо вземаше кръв от дланта на Селена, вдигна очи.
- Кормия, имаш ли представа какво би могло...
- Това е болестта.
Всички замръзнаха. С изключение на Кормия. Избраницата се втурна към своята сестра и приглади тъмната й коса, като й мълвеше нещо на Древния език.
- Каква болест? - попита доктор Джейн.
- В превод 'от Древния език означава нещо като вцепенение. - Кормия си избърса очите. - Тя страда от Вцепенението.
Трез чу как^ гласът му проряза тишината.
- Какво е това?!
- И заразно ли е? - намеси се доктор Джейн.
8
ДОКАТО СЛЪНЦЕТО ВСЕКИ МОМЕНТ ЗАПЛАШВАШЕ ДА СЕ покаже на изток, Кор, главатарят на шайката копелета, си възвърна очертанията пред скромното имение в колониален стил. Къщата, която той и войниците му използваха за свърталище вече близо година, се намираше в далечния край на една обикновена затворена улица в квартал, пълен с човеци от средната класа на половината от пътя си към гроба. Троу беше сключил договора за наем с възможност за покупка на принципа, че е най-добре да се крият на открито, и засега имотът им вършеше отлична работа.
Лампите бяха запалени и светлината се процеждаше покрай ръбовете на дръпнатите завеси. Кор можеше да си представи какво правят воините му вътре. Прибрали се току-що от битка с лесърите из задните улички на центъра, те си сваляха окървавените дрехи и се подкрепяха с храната в хладилника и долапите в кухнята. Освен това пиеха, макар и не кръв, с която да се подсилят, нито вода, за да се хидратират, а алкохол, като вътрешен мехлем за пресни контузии, порязвания, драскотини...
Изведнъж тилът му засмъдя - предупреждение, което му съобщаваше (сякаш паренето върху кожата на ръцете му не го правеше), че има съвсем малко време, за да се прибере на сигурно място. Въпреки това изобщо нямаше желание да го стори. Да види войниците си. Да сложи нещо в уста, преди да се качи на горния етаж, в онази отвратителна малинова спалня.
Не беше получил онова, до което беше броил часовете, и разочарованието бе като реакцията на тялото му към изгряващото слънце - кожата го болеше. Мускулите му потръпваха. Очите му пареха. Пристрастеността му не беше задоволена. Тази нощ Лейла не беше дошла.
Кор изруга и като извади мобилния си телефон, набра номера, който бе запомнил като разположение на клавиши, допря го до ухото си и чу ударите на сърцето си, заглушаващи звука от звъненето от другата страна.
Гласовата поща нямаше персонализиран поздрав, затова след шест иззвънявания от другата страна се разнесе автоматично съобщение. Той не е каза нищо.
