Трез се наведе, така че лицето му да бъде в зрителното й поле.
- Намираш се в тренировъчния център. Те ще...
Гласът му изневери и той си заповяда да се дръпне и да остави доктор Джейн да си свърши работата.
Скръсти ръце на гърдите си и заотстъпва назад, докато не усети нечия тежка ръка върху рамото си. Рейдж. Беше почти сигурен, че жестът е наполовина съчувствие, наполовина осигуровка, в случай че обвързаният мъж в него решеше отново да поеме юздите.
- Нека си свършат работата - каза Холивуд, докато Елена, шелан на Рив и медицинска сестра, нахлуваше в стаята. - Нека видим с какво си имаме работа.
Трез кимна.
- Окей. Добре.
Доктор Джейн се наведе и надникна в матовите очи на Селена. Думите й бяха прекалено тихи, за да може Трез да ги чуе, ала мигането на Селена се промени... макар че бе трудно да се каже дали това е нещо хубаво, или нещо лошо.
Кръвно налягане. Пулс. Зеници. Първите три стъпки минаха съвсем бързо, но Джейн не си направи труда да им съобщи резултатите. Двете с медицинската й сестра продължиха да работят - премериха температурата на Селена и включиха венозна система в опакото на дланта й, защото сгъвките на лактите бяха вкочанени.
- Искам да й направя ЕКГ, но не мога да стигна до гърдите й - каза доктор Джейн, а после погледна през рамо към своя мъж. - Чувал ли си за синдром, който да причинява нещо такова? Прилича на апоплектичен удар, засягащ цялото тяло, но зениците й реагират.
- Не съм. Искаш ли да повикам Хавърс за консултация?
- Да, моля те. - Докато Ви излизаше от стаята, Джейн поклати глава. - Трябва да видим какво става в мозъка й, ала тук не разполагаме нито с ядрено-магнитен резонанс, нито със скенер.
- Значи, ще я заведем при Хавърс - каза Трез.
- Той също не разполага с тази технология.
- По дяволите! - Рейдж го стисна малко по-силно, а Трез прикова поглед в лицето на Селена. - Изпитва ли болка? Не искам да я боли.
- Честно? - отвърна доктор Джейн. - Не знам. А преди да съм проверила неврологичното й състояние, не искам да й давам никакви лекарства, които биха могли да потиснат някоя функция. Ала ще действам възможно най-бързо.
Мина сякаш цяла вечност, времето като че ли спря, докато той можеше единствено да гледа сложния медицински танц, който се разиграваше около масата. Рейдж стоеше неотлъчно до него, нещо средно между бавачка и пазач, докато Трез имаше чувството, че ще се насере в гащите, а в следващия миг му идваше да си пръсне мозъка.
А после Избраницата Кормия нахлу в помещението. В мига, в който видя Селена, тя ахна и закри устата си с ръце.
