За разлика от бременността, при която имаше краен срок на цялото неудобство и тревогите, в тази ситуация не можеше да разчита на облекчение. Никакъв завършек... поне не и такъв, който да носи щастие.
Сама беше забъркала тази попара. Сама щеше да си я сърба.
Приближи се до вратата, открехна я едва-едва и нададе ухо за шум от стъпки. Гласове. Бръмчене на прахосмукачки. Когато не чу нищо, пристъпи в коридора със статуите и се огледа на двете страни. Бърза справка с часовника й показа, че разполага с около час и половина, преди пукването на зората да я принуди да се прибере в имението на Братството.
Искаше й се да се затича, ала й беше трудно дори да върви бързо, докато се насочваше към помещенията за прислугата.
Придвижването й до изхода беше предварително планирано, беше си разпределила времето до секундата. Шест минути, за да слезе по задното стълбище и да отиде в гаража. Две минути, за да стигне до колата, която й бяха предоставили и с която тя редовно излизаше, както бе обяснила на останалите - „за да си проясни главата“. Шестнайсетминутно шофиране по черния път между нивите на изток от града. Две минути, за да прекоси поляната и да отиде до кленовото дърво.
Където я очакваше...
- Лейла?
Спъна се в собствените си крака, докато се обръщаше рязко. Блей стоеше в началото на коридора със статуите с изцапано бойно облекло и уморено лице.
- Ъъъ... здравей - отвърна тя. - От бойното поле ли се връщаш?
- Навън ли си тръгнала? - Блей се намръщи. - Адски е късно.
- Само ще покарам малко - спокойно каза тя. - Нали се сещаш, за да си проясня главата.
Прескъпа Скрайб Върджин, мразеше да лъже.
- Е, радвам се, че те хванах. Куин не е много добре.
Лейла се намръщи и се върна към него. Бащата на детето й бе един от най-важните хора в живота й, също като Блей. Двамата обвързани вампири бяха нейното семейство.
- Защо?
- Лукас. - Блей свали калъфа с кинжалите от гърдите си. -Отказва да се храни и Куин не знае какво да прави.
- Мина почти цял месец.
- Повече.
Обикновено, ако здрав мъжки вампир пиеше от Избраница, спокойно можеше да изкара няколко месеца между храненията в зависимост от нивото му на активност, стрес и здравето му. Ала когато ставаше въпрос за някой толкова болен, колкото бе Лукас, повече от седмица-две много лесно можеха да се превърнат в смъртна присъда.
- Къде е Куин сега?
- В билярдната. Повикаха ме да се прибера по-рано, защото... - Блей поклати глава. - Да, никак не е добре.
Лейла затвори очи и сложи ръка върху корема си. Трябваше да върви. Трябваше да остане...
