Щеше да умре, но щеше да го направи.
Господи, толкова беше лека. По-лека, отколкото си я спомняше. А под одеждите й усещаше очертанията на костите й, сякаш се топеше.
Миг преди вихрушката да го повлече за втори път, погледът му попадна върху гъста редица дебели дървета, между които имаше свод, потънал в увивни растения. От другата му страна се простираше нещо като двор, в който върху колони се издигаха мраморните статуи на жени в най-различни пози.
Дали бе отивала натам?
По някаква причина гледката на тези статуи го ужаси до мозъка на костите.
7
ЗАСТАНАЛА ПРЕД ДЪЛГОТО ОГЛЕДАЛО В СПАЛНЯТА СИ, ЛЕЙЛА се опита да загърне уж широкото палто около себе си, ала да покрие корема си с уж изобилната материя, бе, като да очаква да покрие двойно легло с детско одеялце.
Когато погледнеше надолу, не можеше да види стъпалата си и като никога досега гърдите й бяха достатъчно големи, че между тях да се появи онази съблазнителна цепка.
Като се имаше предвид колко бе огромна, направо не беше за вярване, че до края на бременността й оставаха още месеци. Защо не можеше вампирите да са като хората? При онези двукраки плъхове това траеше само девет месеца. При нейната раса отнемаше осемнайсет!
Лейла погледна през рамо и улови отражението си в огледалото на тоалетката. Според всички човешки предавания за бременност и раждане, които беше изгледала, би трябвало да сияе. Да се наслаждава на промените в тялото си. Да приветства с отворени обятия чудото на зачатието, износването и предстоящото раждане.
Очевидно хората наистина бяха различна раса. Единственотф положително в цялото това преживяване (което бе и единственото, което имаше значение) бе, че детето й е активно и очевидно здраво. Редовните прегледи при доктор Джейн показваха, че нещата напредват точно както трябва, всички важни събития се случваха навреме, различните етапи настъпваха и отминаваха благополучно.
Дотук беше с положителната страна. Всичко останало в това преживяване? Не, благодаря. Мразеше усилието, което трябваше да полага, за да се изправи на крака. Големите дини върху гръдния й кош й пречеха да диша. От подуването в глезените и ръцете изящните й крайници приличаха на дънери. И разбира се, разбушувалите се хормони... Те я изпълваха с желание да прави неща, които бе сигурна, че бременните не би трябвало да правят.
Особено като се имаше предвид с кого искаше да ги направи...
- Престани. Просто спри.
Отпусна глава в ръцете си, опитвайки да се пребори с пронизващата вина, която я следваше като сянка през последните месеци, залепнала за нея като втора кожа, тежка като метални доспехи.
