Ръката й беше вкочанена като на труп. Ала когато сложи два пръста от вътрешната страна на китката й, долови пулс.
Селена простена и кракът й потръпна. А после и главата й върху тревата.
- Селена? - Сърцето му биеше толкова силно, че почти го оглушаваше. - Какво стана? - Нямаше смисъл да пита дали е добре. Очевидно бе, че не е. - Ранена ли си?
Тя отново прбстена; изглеждаше така, сякаш се бори с нещо.
- Ще те обърна по гръб.
Трез улови ръката й и се опита да я помръдне... но беше принуден да спре. Положението й изобщо не се промени, краката и тялото й бяха като вкаменени, сякаш беше статуя, а не живо същество...
- Мамка му!
Гласът на Рейдж накара Трез да вдигне рязко глава. Ви и Рейдж се бяха появили от нищото и макар че открай време ги харесваше, в този миг му идваше да ги разцелува.
Двамата воини коленичиха и Вишъс взе ръката й, за да провери пулса.
- Изглежда, че не е в състояние да се движи. Само че не знам защо.
- Има пулс - промърмори Ви. - Диша. Мамка му, нуждая се от нещата си.
- Може ли да я пренесем в... къде всъщност се намираме? -попита Трез.
- Да, бих могъл да я преместя...
- Никой няма да я мести освен мен - чу се да изръмжава Трез.
Което едва ли бе най-разумната реакция в дадената ситуация. Само че обвързаният мъж в него изобщо не го беше грижа.
Двамата братя заобсъждаха нещо помежду си, ала той не чуваше нищо. Умът му се препъваше в собствените си мисли, късчета от последните няколко месеца изникваха в съзнанието му, докато се мъчеше да открие признаци, че нещо с нея не е било наред.
Не беше забелязал нищо такова, нито пък беше чул нещо от другите. Ако просто бе припаднала, би могло да бъде, понеже е била прекадено щедра с вената си, ала това не обясняваше защо тялото й бе вкочанено... тя като че ли буквално се беше вкаменила.
Някой го докосна по рамото. Рейдж.
- Дай ми ръката си.
Трез се подчини и усети как го изправят на крака. Преди да успеят да му кажат каквото и да било, той заяви:
- Аз трябва да я нося. Тя е моя...
- Знаем. - Рейдж кимна. - Никой няма да я докосва без твое разрешение. Вдигни я, а после Ви ще помогне и на двама ви да се върнете, окей? Хайде, вземи своята жена.
Ръцете на Трез трепереха толкова силно, че не беше сигурен дали ще успее да я задържи. Ала щом се наведе надолу, всепоглъщащо чувство за важна цел прогони всеки помен от нерви и треперене: трябваше да я отведе в клиниката в тренировъчния център и това му даде физическа сила и умствена яснота, каквито не бе познавал преди.
