Фигурата му обърна гръб.
- Ти.
Трез се дръпна и си удари главата в стената.
- Моля?
- Не би трябвало да я питаш каквото и да било - процеди Ви. - Просто за твое сведение.
- Аз? - повтори Трез. - За какво съм ви?
- Призован си от една от моите.
- В „Дисниленд“ ли ще го водиш? - измърмори Ви. - Ама че си късметлия, Трез... но тя вероятно е гъста само със Злодеида, Човека сянка, Злобара>3...
- Откъде знаеш толкова много за „Дисни“? - обади се Рейдж.
- Ела с мен. - Скрайб Върджин протегна ръка изпод одеждата си.
- Аз? - избъбри Трез за трети път.
- Беше призован.
- Селена...? - ахна той.
Рейдж поклати глава.
- Най-добре да донеса пакет маршмелоус. Защото ще те изпекат на бавен огън заради всички тези въпроси.
Това бе последното, което Трез чу, преди да бъде повлечен от вихрушка от енергия и отнесен бог знае...
...къде.
Когато усещането, че е бил пренесен, отмина, той стъпи на крака с вик, протягайки рязко и двете си ръце, а главата му се въртеше така, сякаш се беше превърнала в пумпал. Внезапното осъзнаване къде се намира сложи край на всичко това.
Огромен парк. Беше се озовал на място, което сякаш беше извадено от картичка - хълмисти зелени ливади, из които растяха дървета с кичести корони, пъстри цветни лехи, а в далечината - бели мраморни сгради в гръко-романски стил. Само че нещо на хоризонта не беше наред. В далечината се простираше зелена гора, ала от нея се излъчваше някакво неестествено усещане, едни и същи дървета като че ли ограждаха цялото място, сякаш природата се повтаряше. Небето над главата му също беше адски странно; млечната му светлина като че ли нямаше точно определен източник, сякаш бе огромна флуоресцентна лампа.
- Къде съм?
Когато не получи отговор, той се обърна. Дребната, обвита в черни одежди фигура беше изчезнала. Страхотно. А сега какво?
По-късно Трез щеше да се пита какво точно го беше накарало да се обърне и да тръгне... а после и да се затича натам. Някакъв звук? Името му? Инстинкт...?
Откри тялото от другата страна на едно възвишение. Облечено в традиционните дрехи на Избраниците, то лежеше по очи на земята, а подметките на сандалите...
- Селена! - изкрещя той. - Селена...! - Спря рязко и коленичи до нея. - Селена?
Черната й коса беше разпиляна - беше се измъкнала от кока, в който бе прибрана, и закриваше лицето й. Трез я повдигна и видя, че кожата й е бледа като платно.
- Селена... - Не беше сигурен дали е ранена, или припаднала, а без медицинска подготовка нямаше представа какво да прави. - Дишаш... дишаш ли? - Той допря ухо до гърба й, а после се наведе и улови ръката й, за да провери... - О... Господи.
