Докато Холивуд се изправяше бавно, беше очевидно, че се опитва да се върне в реалността, завръщайки се от място, което бе много далеч от клуба.
- Здрасти, Спяща красавице - измърмори Ви и извади запалка и една от ръчно свитите си цигари. - С нас ли си отново?
- Не може да пушиш тук - обади се Трез.
Веждите на Вишъс подскочиха.
- И какво ще направиш? Ще ме изхвърлиш ли?
- Не искам да ме затворят още през първата ми нощ.
- Имаш си по-големи проблеми от Департамента на здравето.
„Майната ти, Ви“, помисли си Трез.
- Имаш ли нужда от нещо? - попита той Рейдж. - Намират ми се цял куп неща без алкохол в тях.
- Не, добре съм. - Братът разтърка лице и го погледна. -Значи, си се обвързал с Избраницата, а...
- Имам дори храна, ако искаш...
- Ти сериозно ли? - Рейдж поклати глава. - Та ти току-що едва не ме изяде за закуска.
Трез си погледна часовника.
- Всъщност беше преди повече от час.
- Все тая. Е, какъв е проблемът? Защо не си с нея?
- Още си доста блед.
- Добре де. Щом не искаш да говориш, твоя си работа.
Възцари се неловко мълчание.
Мамка му, помисли си Трез, ама че нощ. Какво ли щеше да последва? Може би някой метеор щеше да се разбие в Колдуел? Не, по-вероятно бе да улучи единствено неговия клуб.
- Амиииии... аз ще взема дрогата. - Ви прибра целофанените пакетчета. - Ако намериш още...
Третият взрив от светлина, облял проклетата стая, бе ослепително ярък и Трез закри очите си ръка, докато заемаше отбранителна позиция.
- Мамка му! - изруга един от братята.
Бомба? Смъртоносен ответен удар от страна на лесърите? Епичен срив на електрическата инсталация? И може би не трябваше да подсказва на Вселената идеята за метеора.
Трез примига няколко пъти, докато зрението му се проясни и видя, че всичките му предположения бяха неверни. Там, където беше изригнала светлината, стоеше фигура... толкова впечатляваща, колкото би могъл да бъде един градински гном със слабост към готик културата: каквото и да беше нещото, то бе високо около метър и двайсет, покрито от глава до пети в черни дрехи... ,и очевидно бе източникът на светлината. Изпод ръба на одеждцте му струеше ярко сияние, сякаш носеше бельо в стил коледна елха или нещо такова.
А после Трез събра две и две и дъхът му секна. По дяволите, това беше...
- Здравей, майко - сухо рече Вишъс.
...Скрайб Върджин.
- Дошла съм с цел. - Разнеслият се женски глас беше твърд като кристал и също толкова ясен. - И тя трябва да бъде изпълнена.
- Нима? - Ви всмукна от цигарата си. - Трябва да откраднеш пликчето с бонбони на някое бебе? Или тази нощ е ред да нариташ някое кученце?
