- Къде си?
- Тук - долетя нисък, тих отговор.
Ай Ем се обърна наляво, към белия кожен диван до далечната стена. Очите му се приспособиха за миг и различиха огромната черна фигура на палача.
- Какво има? - намръщи се той.
В тишината се разнесе звук от подрънкване на кубчета лед в стъклена чаша.
- Къде е брат ти?
- Днес е откриването на клуба. Зает е.
- Трябва да си вдигне телефона - дрезгаво каза С’Екс.
- Кралицата роди ли?
- Да.
Възцари се дълго мълчание. Нарушавано единствено от потракването на кубчетата лед.
Ай Ем си пое дълбоко дъх и усети миризмата на бърбън... както и прилив на тъга, която бе толкова дълбока, че го накара да пусне дръжката на пистолета.
- С’Екс?
Палачът скочи от дивана и отиде до барчето, а одеждите му се развяваха зад него като сенки, полюшвани от силен вятър.
- Да ти сипя ли едно? - попита той, докато си допълваше чашата.
- Зависи. Каква новина носиш и как ще се отрази тя на брат ми?
- Ще имаш нужда от питие.
Ясно. Ай Ем се приближи до С’Екс край бара. Нямаше значение с какво беше пълна чашата, дали имаше лед или тоник. Той пресуши на един дъх питие, което се оказа водка, и си наля още.
- Значи, не беше следващата кралица. Новороденото.
- Не. - С’Екс се върна на дивана. - Те го убиха.
- Какво?
- Така повелиха звездите. - Той махна с чашата над главата си. - Така че убиха детето. Моята... дъщеря.
Ай Ем примига. Пресуши още едно питие. А после си помисли, Исусе, ако кралицата беше готова да причини нещо такова на едно невинно създание, излязло от собствената й утроба, значи, беше способна на всичко.
- И така - продължи С’Екс с равен тон, - брат ти отново е от първостепенна важност за Нейно Величество. Предстои задължителен период на траур и аз ще отида да се включа в него, ала след Церемонията по обграждането и съпътстващите я ритуали ще бъда изпратен да доведа Помазания.
Церемонията по обграждането бе официалното погребение на свещените мъртъвци, почит, запазена единствено за членовете на кралското семейство. Траурът щеше да продължи няколко дни и нощи, след което... присъдата им повече нямаше да може да бъде отлагана.
- Мамка му - промърмори Ай Ем.
- На драго сърце бих съобщил новината на брат ти, но...
- Не, аз ще го направя.
- Така си и мислех.
Ай Ем се отпусна в стола до екзекутора и го погледна изпитателно. С’Екс произхождаше не просто от нисшите класи, а от семейство на слуги, ала благодарение на силата и ума си бе успял да се издигне и да съблазни кралицата. Безпрецедентно изкачване в класите на племето.
