- Шеф - поздрави го единият и се изправи.
Начаса другият също се изпъна почтително.
Строго погледнато, той беше по-скоро управител, отколкото готвач тук, ала освен това готвеше и проучваше доста от рецептите и персоналът го уважаваше. Невинаги беше така. Когато за първи път бе поел прочутия ресторант, не го бяха посрещнали с отворени обятия. Всички, от готвачите до помощник-сервитьорите, го бяха сметнали за афроамериканец, а отколешната традиция ресторантът да бъде собственост на италианци, съчетана с дълбоко заложената гордост от италианските готварство и култура биха работили против всеки, в чиито вени не тече сицилианска кръв.
Като сянка, Ай Ем ги разбираше по-добре, отколкото те предполагаха. Неговата раса не искаше да има нищо общо нито с вампирите, нито със симпатите... и определено не и с двукраките плъхове, човеците. А „Сал“, бе един от най-известните ресторанти в Колдуел, не само съживяваше атмосферата на Рат Пак>2, но някога бе посещаван от самия Синатра и лъскавите му момчета. С червено-черните си тапети, подиума за хостесата и официалната елегантност, той беше от ранга на най-прочутите нюйоркски ресторанти... и открай време бе притежаван и ръководен от италианци.
Беше минала обаче повече от година, откакто бе станал собственост на Ай Ем и всичко беше наред. Ай Ем се бе доказал пред всички - клиенти, служители и доставчици. Той не просто бе заел мястото на Салваторе Гуидете III, но го беше направил блестящо. Ето защо сега към него се отнасяха с уважение, граничещо с преклонение.
Какво ли биха си помислили, ако знаеха, че не беше от Африка, не се смяташе за американец... и най-вече - дори не беше човек.
Сянка в редиците им.
- До утре - каза той на двамата мъже.
- Да, шеф.
- Лека нощ, шеф.
Ай Ем им кимна и сви зад ъгъла. В мига, в който се изгуби от погледите им, затвори очи, съсредоточи се и се дематериализира.
Прие физическите си очертания на осемнайсетия етаж в „Комодор“ - на терасата на апартамента, който притежаваше там заедно с брат си. Плъзгащата се стъклена врата беше отворена и дългите бели завеси се издуваха като призраци, безуспешно опитващи се да избягат. Имал бе две възможности: да дойде тук или да отиде в „сЕнКи“. Беше избрал апартамента заради онова, което го. очакваше вътре.
Имаше новини от с’хийб, а Ай Ем определено предпочиташе той да ги отнесе на Трез, вместо мъжа, когото те бяха изпратили. 2
Ай Ем бръкна под палтото си и след като откри дръжката на пистолета, пристъпи вътре.
