- Помощ... Помощ...
Борейки се със собствените си кости, тя опита да си спомни кога за последен път бе виждала някоя от сестрите си тук горе. Беше...
Преди твърде много нощи. А дори и тогава никой не идваше тук - гробището се посещаваше само за свещените възпоминателни ритуали... до които оставаха месеци.
- Помощ!
С неимоверно усилие Селена се бореше с тялото си, ала единственият резултат бе леко потръпване на ръката, драскане на пръстите й в тревата.
Това беше.
Сълзи изпълниха очите й, а сърцето задумка в гърдите й... само ако не си беше пожелала да имаше срок на годност... От дълбините на чувствата й се надигна образът на Трез - черните му очи с формата на бадеми, ниско подстриганата черна коса, тъмната му кожа.
Трябваше да се сбогува по-рано.
- Трез... - простена тя в тревата.
Съзнанието я напусна - изведнъж, като врата, затворила се меко, ала решително, откъсвайки я от света наоколо...
...така че тя не забеляза дребната безмълвна фигура, която се появи след известно време, реейки се над тревата, а изпод развените й черни одежди струеше ярка светлина.
6
Ресторантът „При Салваторе“,
недалеч от Малка Италия, Колдуел
АЙ ЕМ ИЗРУГА, ПРЕКЪСВАЙКИ ОБАЖДАНЕТО, КОЕТО БЕ ПОЛУЧИЛтоку-що на мобилния, и се облегна на плота пред себе си. След миг на аритмия си навлече вълненото двуредно палто, черното, в чийто ляв джоб имаше четиресеткалибров пистолет и дълъг ловджийски нож, скрит в подплатата на десния.
Възможно бе да се нуждае от оръжия.
- Шеф? Добре ли си?
Ай Ем погледна през голямата кухня към Антонио ди Сенца, главния си готвач.
- Извинявай. Да. Само че трябва да вървя, а вече започнах да подреждам продуктите за следващия ден. - Отново взе телефона си. - Можеш да довършиш утре.
Антонио свали готварската си шапка и се подпря на внушителната печка с дванайсет котлона. Всички приспособления, използвани за вечерята, бяха почистени, а от парата, вдигаща се от съдомиялните, огромната, ярко осветена кухня приличаше на тропическа гора.
Прекалено тихо, помисли си Ай Ем. И миришеше на белина вместо на босилек.
- Благодаря. Искаш ли да задуша доматите, преди да си тръгна?
- Късно е. Върви си у дома. Добра работа свършихме днес.
Антонио си избърса лицето с една синьо-бяла кърпа за съдове.
- Благодарение на теб, шеф.
- Ще заключиш ли вместо мен?
- Каквото поискаш.
Ай Ем кимна и излезе от кухнята, отправяйки се през помещението за доставки към задния вход. Навън двама от сервитьорите му се мотаеха около колите си и пушеха; бяха свалили смокингите си, червените им папийонки бяха развързани и стърчаха от краищата на разкопчаните им яки.
