- Извинявай, какво?
- Селена. Обвързал си се с нея.
Трез изруга и разтърка лицето си.
- А, не. Не и наистина.
- Някой много мъдър веднъж ми каза: лъжи всеки, когото искаш, но не и себе си.
- Виж, не знам...
- Значи, затова толкова често отсъстваш от къщата?
За миг Трез се поколеба дали да не продължи да лъже, но каква полза? Току-що беше нападнал вампир, когото уважаваше и който бе изцяло влюбен в собствената си жена, само защото беше взел кръвта (и нищо друго) на една Избраница, обучена да прави именно това.
И това ако не го белязваше като обвързан.
- Просто... - Трез поклати глава. - Мамка му. Е, добре, обвързах се... и не мога да съм наблизо, докато тя ви храни. Искам да кажа, знам, че е необходимо и че не стига по-далеч от храненето, и дрън, дрън, дрън. Само че е прекалено опасно. Току-виж пак съм... - Той кимна към Рейдж.
- Тя ли не те иска? Знам, че не е заради Фюри. Той адски те уважава.
О, да, между него и Примейла, който отговаряше за Избраниците, всичко беше наред. За съжаление, проблемът не беше там.
- Просто няма да се получи.
- Защо?
- Може ли да се върнем на въпроса какво прави дрогата на Асейл у един лесър?
- Не се засягай, обаче току-що ти направих огромна услуга, като не превърнах югуларната ти вена в отводнителен канал. Не мислиш ли, че ми дължиш поне малко откровеност?
Трез сведе поглед към ръцете си и разпери пръсти.
- Дори и да не бях спал със стотици човешки жени, едва ли бих могъл да се нарека свободен мъж.
- Рив каза, че дългът ти към него е напълно изплатен.
- Връзката, която ме ограничава, не е с него.
- Е, кой те държи на каишка тогава?
- Моята кралица.
Ви подсвирна ниско и продължително.
- Как по-точно?
Странно бе, че бе прекарал толкова много време с Братството, без да им каже нито дума за меча, който висеше над главата му. Но разбира се,'’много дълго самият той се бе преструвал, че мечът не съществува.
- От мен се очаква да я даря с наследник за престола.
- И кога се случи това?
- При раждането. Моето.
Ви се намръщи.
- Кралицата знае ли къде си?
- Аха.
- Трябвало е да ни съобщиш за това, преди да се пренесеш при нас. Не казвам, че нямаше да те приемем, но твоите хора са доста придирчиви по отношение на това, с кого си общуват. Имаме си достатъчно проблеми и без дипломатически недоразумения със с’хийб.
- Възможно е присъдата ми да бъде отменена. - Телефонът в джоба на ризата му започна да вибрира и той го изключи, без дори да погледне кой е. - Сега съм на неутрална предавка. Предстои ми или да се сблъскам челно с камион, или да отбия и да се спася.
