- Селена знае ли за това?
- Само част.
Братът наклони глава.
- Е, ти си този, който трябва да й каже. Що се отнася до Рот обаче, не мога да ти обещая същото.
- Много скоро. Ще го разбера много скоро, кралицата трябва да роди всеки момент.
- Нямам никакви тайни от моя крал.
Телефонът на Трез отново се обади и той отново го накара да замълчи.
- Просто му кажи, че заровете не са спрели да се въртят. Все още не знаем колко сме хвърлили. Може би звездната карта няма да отговаря на моята... и тогава ще бъда свободен.
- Ще му предам.
Възцари се мълчание и след малко Трез се размърда неспокойно.
- Защо ме гледаш така?
Когато не получи отговор, той се изправи на крака и изтупа дъното на панталона си. Диамантените очи продължаваха да се взират в него.
- Ехо? Ви... какво е това, по дяволите?
- Времето ти е на свършване - отвърна братът тихо. - На два фронта.
Телефонът на Трез се обади за трети път, ала той не би вдигнал, дори да искаше.
- За какво говориш?
- Има две жени. И в двата случая не ти остава много време.
- Нямам представа за какво...
- О, имаш. Знаеш точно за какво говоря.
Не, защото в живота му имаше само една тиктакаща бомба, слава богу.
- Рейдж ще се събуди ли, или трябва да го реанимираме?
- Не става дума за него.
- Е, не става дума и за мен. Сериозно, нуждае ли се от лекарска помощ?
- Не. И ние не говорим за това.
- Обърка местоимението, мой човек. Аз не участвам в този разговор.
Пък и откъде да знае, ако онази гадост със с’хийб се разминеше, току-виж успял да оправи нещата със Селена. Така де, ако той не беше Помазаният, щеше да е свободен да...
Мамка му, освен ако не се откажеше от работата си тук, щеше да си остане сводник. Възстановяващ се от пристрастеността си към секса. Нуждаещ се от терапия, за да се справи с посттравматичен стрес вследствие лошата си съдба.
О, да. Ерген на годината.
А и по нищо не личеше, че изобщо й липсва... не че можеше да я вини. Миналото му с всички онези човешки жени, макар да беше спрял с безразборния секс от деня, в който я бе целунал за първи път, съвсем не можеше да се нарече романтично. Беше си направо отвратително.
Месеците на въздържание едва ли можеха да компенсират усилията му нарочно да опетни физическото си тяло...
- Получавам видение за теб. - Ви разтърка очи.
- Виж, ако не ви трябвам повече, ще си...
- За теб, статуята ще танцува.
Докато телефонът му се обаждаше за пореден път, Трез усети как го побиват тръпки.
- С цялото ми уважение, нямам представа за какво говориш. Погрижи се
