СЕНКИТЕ | страница 21
Истината бе, че времето й изтичаше... и тя нямаше представа кога ще настъпи последният момент, кога за последен път щеше да прави каквото и да било. И именно заради това бе от жизненоважно значение да бъде тук, на служба.
Докато допиваше безалкохолното питие, разговорът продължи - доктор Джейн й задаваше въпроси, тя й отговаряше. Точните думи нямаха значение - би изрекла всичко, всяка лъжа, частична истина или измислица, само и само да се махне от тази стая и да направи последното си посещение за тази нощ.
- Ще изпълня задълженията си. - Селена си лепна нехайна усмивка. - А после ще си почина. Обещавам.
След моментна пауза доктор Джейн кимна... и битката беше спечелена.
Войната обаче... там нещата бяха съвсем различни.
- Добре съм - заяви Селена, докато ставаше от масата за прегледи. - ОДистцша, съвсем добре.
- Ела да тб видя, ако се повтори, окей?
- Абсолютно. - Тя им се усмихна. - Обещавам.
Докато излизаше от стаята, си помисли, че навярно би трябвало да се почувства неудобно, задето беше излъгала. Само че вече не разполагаше с лукса, наречен съвест. Надбягваше се със смъртта и нищо, нито онези, които ценеше... нито мъжът, когото обичаше... можеха да й попречат.
За Селена оцеляването, ако изобщо можеше да се нарече така, беше самотно начинание.
* * *
Обратно в „сЕнКи“, Трез трябваше да изкашля ларинкса си на мястото му, преди да се надигне и да седне. Едно не можеше да му се отрече на Вишъс - определено го биваше в доминирането.
Много ясно.
Това обаче не беше особено важно точно сега, защото положението в ъгъла започваше да става напечено. В потъналата в сумрак стая за секс Рейдж се беше свил на кълбо, затворил очи, а дишането му бе толкова ритмично, че той или се хипнотизираше сам, или беше в кома.
- Какво прави? - попита Трез.
- Опитва се да не се превърне в чудовище.
Веждите на Трез подскочиха.
- В буквалния смисъл ли?
- Годзила. Само че лилава.
- Исусе... Мислех, че е само мълва.
- Не.
Стиснал един кинжал, Ви замахна и с едно бързо движение се разправи с убиеца, пронизвайки празните му гърди. За втори път тази нощ мястото бе обляно от ярка светлина, засияла за миг, преди да угасне, отнасяйки със себе си по-голямата част от вонящите останки. Не заличи мазното петно на пода, но стаите за секс имаха канал в средата, както и маркуч, дискретно монтиран под пейката.
И хората оставяха бъркотия след себе си.
- Значи, си се обвързал, а? - подхвърли Ви, докато присядаше, без да откъсва поглед от своя брат, като вълк, бдящ над ранен другар от глутницата си.